Всички новини
Начало Новини
Facebook Споделяне
Share on facebook

Всички държави от ЕС трябва да приемат своя дял от търсещите убежище

На страните от ЕС, които отказват да приемат кандидати за убежище, трябва да бъде ограничен достъпът до фондовете на ЕС, казват евродепутатите в проекта за преговорен мандат на Европейския парламент относно новите правила от Дъблин.

В четвъртък Комисията по граждански свободи прие предложенията си за нов Дъблински регламент, който е основополагащ за системата на ЕС за предоставяне на убежище. Приети бяха включително и средства за отстраняване на сегашните слабости и създаване на стабилна система за в бъдеще.

Държавите, в които първо пристигат мигрантите, вече няма да бъдат автоматично отговорни за тях. Вместо това разпределението на отговорността ще се основава на „съществуващи връзки“ с държава членка като например семейство, предишно пребиваване или придобито образование.

Ако такава връзка не съществува, веднага щом бъдат регистрирани и след проверка на сигурността, търсещите убежище лица автоматично ще бъдат причислявани към държава членка на ЕС според фиксирана система за разпределение. Тези мерки се предприемат с цел да не се налага държавите членки „на първа линия“ да поемат непропорционален дял от международните задължения на Европа за защита на нуждаещите се и с цел ускоряване на процедурите за предоставяне на убежище.

Държавите членки, които не спазват новите правила, ще бъдат изправени пред риск от намаляване на достъпа им до еврофондове.

Прочетете повече за предложенията от Парламента в тази обща бележка.

Предварителният доклад, изготвен от Сесилия Викстрьом (АЛДЕ, Швеция), беше одобрен с 43 гласа „за“, 16 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“. Той съставлява мандат за преговори с държавите членки в Съвета.

Цитат

Водещият евродепутат при изработването на промените Сесилия Викстрьом (АЛДЕ, Швеция) заяви: „Европейската система за предоставяне на убежище е един от ключовите въпроси, определящи как ще се развива бъдещето на Европа. Като докладчик целта ми е да бъде създадена изцяло нова система, основана на солидарност, с лесни за правила за следване както за търсещите убежище, така и за всички държави членки“.

Следващи стъпки

По време на ноемврийската сесия в Страсбург от депутатите в пленарната зала ще бъде поискано официално да потвърдят решението на Комисията по граждански свободи да започне преговори. Съветът предстои да одобри своя мандат.

Бързи факти

Дъблинската система е законът на ЕС, който определя коя държава от Съюза отговаря за обработването на конкретна молба за международна закрила. Правото да се кандидатства за убежище е разписано в Женевската конвенция, която всички държави членки на ЕС са подписали и която е част от Договорите на ЕС. Дъблинските правила уточняват как страните от ЕС трябва да изпълнят това общо международно задължение и да споделят отговорността за нуждаещите се от защита.

През май 2016 г. Комисията представи своето предложение за нова Дъблинска система. На 8 март 2017 г. докладчикът на Парламента представи своя предварителен доклад пред Комисията по граждански свободи.

 

Източник: Европейски парламент

 

Заместник-кметът Пепа Чиликова откри Информационен форум за студенти по повод Европейския ден за борба с трафика на хора

Местната комисия за борба с трафика на хора – Сливен, съвместно с Европейски информационен център Europe Direct – Сливен, организираха Информационен форум за студенти от филиала на Медицински университет – Варна в гр. Сливен, по повод 18-ти октомври – Европейския ден за борба с трафика на хора.

Събитието бе открито от Пепа Чиликова – заместник-кмет „Хуманитарни дейности” на Община Сливен и председател на Местната комисия за борба с трафика на хора – Сливен, която приветства организаторите и участниците, и постави акцент върху важната роля на засилената целенасочена превенция, с цел повишаване на информираността по проблемите свързани с трафика на хора.

Специално участие във форумът взе прокурор Христина Блецова от Районна прокуратура – Сливен, която запозна студентите с реални случаи на жертви на трафик на хора от практическия си опит.

Катя Иванова от Европа Директно – Сливен, насочи вниманието на участниците към информационния център, като място където могат да получат информация по всички видове теми, свързани с Европейския съюз, включително за техните права и възможности като европейски граждани и как да се възползват от тях.

Владимир Друмев – секретар на МКБТХ – Сливен, представи на студентите актуалните форми и тенденции при престъплението „трафик на хора” – рисковете, методите на въвличане и начините за предпазване от съвременната форма на робство, като акцентира върху безопасното използване на интернет, които все по-често е средство за набиране на жертви.

В рамките на Информационния форум с цел превенция на онлайн сексуалното изнудване и принуда, се проведе прожекция на клипа „Кажи НЕ!” #SayNo!, предоставен на МКБТХ – Сливен от сектор „Киберпрестъпност” при Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”. Беше представена и денонощната безплатна за страната и Европейския съюз, напълно анонимна, Национална телефонна линия за борба с трафика на хора – 080020100.

Снимки от събитието може да видите във фейсбук страницата на Европа Директно Сливен: https://www.facebook.com/pg/SlivenEuropeDirect/photos/?tab=album&album_id=884398481737183

 

Членството в ЕС носи полза, смятат европейците

 

Делът на европейските граждани, които вярват, че страната им има полза от членството си в ЕС, е 64%, което представлява увеличение с четири процентни пункта спрямо 2016 г.

Проучването, поръчано от Европейския парламент, показва, че ясно мнозинство от европейските граждани (57%) вярва, че членството в ЕС е нещо добро за държавата им. Това равнище почти се връща до стойностите от 2007 г., преди финансовата и икономическа криза. Също така 47% от европейците смятат, че гласът им се зачита в ЕС, което е най-добрият резултат след изборите за Европейски парламент през 2009 г. Проучването „Парламетър“ 2017 на Евробарометър е проведено сред 27 881 граждани в 28-те държави членки на ЕС.

В България подкрепата за членството в ЕС е 55%, малко по-ниска от средното за ЕС, но също така с шест процентни пункта по-висока в сравнение с 2016 г.

Фокусът на проучването на „Парламетър“ е върху обществените нагласи относно членството в ЕС и ползите от него, приоритетите, действията и мисията на Европейския парламент, както и дали гласът на гражданите се чува на европейско ниво. Проучването потвърждава все по-благоприятното отношение на гражданите към ЕС, тенденция, наблюдавана в проучванията от 2016 г. насам.

Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни заяви: „Резултатът от проучването е много положителен и окуражаващ. Данните показват, че доверието в нашите институции и нашата работа продължава да нараства и че излизаме от кризата от последните години. Естествено, в някои области възгледите варират от една държава членка до друга. Това би трябвало допълнително да ни мотивира да задълбочим усилията си за справяне със страховете на хората. Европейците все по-често виждат ЕС като ключова фигура, когато става въпрос за справяне с големи предизвикателства и за защитата им от общи заплахи като тероризма, безработицата, бедността и социалното изключване. За нас като Парламент на гражданите това означава, че трябва да постигаме резултати и че ще работим още по-усилено, за да отговорим на надеждите и очакванията на хората. Също така приемам данните от проучването като мандат за Европейския парламент да продължи да играе ключова роля при формирането на бъдещето на ЕС. Най-подходящото място за дебат за това какъв трябва да бъде ЕС, какви задачи трябва да изпълнява или какви правомощия трябва да има, е тук, в Европейския парламент“.

Доверието на гражданите в Парламента се увеличава

33% от европейските граждани имат положителна нагласа към Европейския парламент, което е с 8 пункта повече от резултатите през 2016 г. За България делът на одобрение е 49%, като увеличението е с 11 пункта, а това е вторият най-добър резултат в ЕС след Ирландия. Европейският парламент има неутрален имидж сред 42% от европейците (два процентни пункта по-ниско спрямо предишното проучване), а негативният имидж е спаднал със 7 пункта до 21%. За България резултатите са съответно 30% (–4 процентни пункта) и 12% (–9 процентни пункта).

Повече от половината анкетирани (55%) заявяват интереса си към Европейските избори през 2019 г., а 47% считат, че Парламентът трябва да играе по-голяма роля в бъдеще.

Защита от заплахи

Предишното проучване, проведено през март 2017 г., вече показа, че гражданите все повече осъзнават, че ЕС действа от тяхно име в области, които считат за важни. В допълнение на нарастващото признание за действията на ЕС в тези приоритетни сфери, интересът към ЕС остава висок и постоянно нараства в последните години достигайки до 57% през септември.

Европейските граждани очакват, че ЕС ще ги защитава от определени заплахи. Основните рискове, при които европейците желаят намесата на ЕС, са тероризъм (58%), безработица (43%), бедност и социално изключване (42%) и неконтролирана миграция (35%).

По-малко от една четвърт от хората посочват изменението на климата (23%), религиозния радикализъм (23%), организираната престъпност (22%), въоръжените конфликти (21%), политическия екстремизъм (20%), разпространението на инфекциозни заболявания (10%), кибератаките, социалния дъмпинг и заплахите за неприкосновеността на личните данни (9% всяка).

Основните приоритетни области, в които българите искат повече действия от страна на ЕС, отговарят на тези в Съюза: борбата с тероризма (61%), бедността и социалното изключване (40%) и неконтролирана миграция (38%). След тях идват проблемът с безработица (33%), религиозният радикализъм (26%), организираната престъпност (24%), въоръжените конфликти (23%), социалният дъмпинг (21%). Най-малко намеса от ЕС българите желаят при защитата от кибератаки (11%), разпространението на инфекциозни заболявания (10%), заплахите за неприкосновеността на личните данни (8% всяка).

Опазване на основни права

Европейските граждани очакват Съюзът да осигури защита на основните им права (44%), правото на свободно придвижване, работа и образование в ЕС (36%), на труд (34%), на адекватни пенсии (34%) и на стабилна икономика (33%). В частност, те очакват ЕС да защитава човешките права (56%), свободата на словото (34%) и равноправието между мъже и жени (32%).

Насърчаване на конкретни действия

Хората очакват ЕП да подкрепи действия срещу бедността и социалното изключване (41%), тероризма (също 41%) и безработицата сред младите хора (31%).

Бързи факти

Проучването „Парламетър“ 2017 е проведено между 23 септември и 2 октомври 2017 г. чрез преки стандартизирани интервюта сред 27 881 европейци на възраст от 15 години нагоре във всички 28 страни членки на ЕС.

Източник: Европейски парламент

 

Информационен форум за студенти

18 ОКТОМВРИ – ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА

18 октомври е Европейския ден за борба с трафика на хора. Обявен през 2007 г. по инициатива на тогавашния заместник-председател на Европейската комисия, г-н Франко Фратини, за десета поредна година всички европейски страни отбелязват този ден, който е важна част от дългосрочния ангажимент на Европейската комисия за превенция и борба с трафика на хора.

Отбелязването на Европейския ден за борба с трафика на хора цели повишаване чувствителността на обществото към този феномен, водещ до сериозно нарушаване на основни човешки права и свободи.

Сливен ще отбележи Европейския ден за борба с трафика на хора с Информационен форум за студенти, на 18 октомври 2017 г. от 16:00 ч. в Аулата на филиала на Медицински университет – Варна в град Сливен.

Събитието се организира от Местната комисия за борба с трафика на хора в партньорство с Европейски информационен център Europe DirectСливен и ще бъде открито от г-жа Пепа Чиликова – Заместник кмет и Председател на МКБТХ – Сливен.

Инициативата е насочена към стимулиране на младите хора да бъдат по-информирани относно актуалните форми и тенденции при престъплението „трафик на хора” – рисковете, методите на въвличане и начините за предпазване от съвременната форма на робство, както и към ангажиране на гражданското общество, властите, институциите в ограничаване на престъплението трафик на хора.

 

За повече информация

 

Владимир Друмев

Секретар на Местна комисия за борба с трафика на хора - гр. Сливен

Телефон: 044 611 336, Мобилен: 0885 53 26 71

e-mail:  Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. , web site: www.antitraffic.government.bg

Адрес: бул. "Цар Освободител" 1, Сливен 8800

 

 

Катя Иванова

Европа Директно – Сливен

Телефон 044 622 141; Мобилен 0882 73 01 88

e-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. ; web site: www.europe-direct.sliven-eu

Адрес: ул. Славянска № 3, ет. 4; Сливен 8800

 
Още статии...
Търси в сайта

mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter
mod_vvisit_counterДнес410
mod_vvisit_counterВчера701
mod_vvisit_counterТази седмица3570
mod_vvisit_counterМиналата седмица3929
mod_vvisit_counterТози месец12980
mod_vvisit_counterМиналият месец21120
mod_vvisit_counterОбщо492164

Your IP: 54.224.203.224
bestkinky.com hard-extreme.com