Есенен пакет на европейския семестър: Стремеж към устойчив и приобщаващ растеж
Начало Новини Есенен пакет на европейския семестър: Стремеж към устойчив и приобщаващ растеж
Facebook Споделяне
Share on facebook

Есенен пакет на европейския семестър: Стремеж към устойчив и приобщаващ растеж

Комисията определя икономическите и социалните приоритети на ЕС за предстоящата година, дава препоръки относно политиката за еврозоната и прави оценка на проектите на бюджетни планове на държавите членки от еврозоната.

Цикълът на европейския семестър за координация на икономическите, фискалните и социалните политики за 2018 г. започва на фона на стабилна икономическа активност в еврозоната и в ЕС, рекордно високи равнища на заетост и намаляваща безработица, чиито равнища се връщат към предкризисните. Тъй като всички държави членки допринасят за този стабилен темп на растеж, сега приоритетът е да се гарантира, че тази тенденция ще продължи и ще носи ползи за всички членове на нашите общества. Наред с отговорните фискални политики осъществяването на структурните реформи следва да се насочи към създаването на условия за допълнително стимулиране на инвестициите и повишаване на реалния растеж на заплатите, за да се подпомогне вътрешното търсене. Днешният пакет се основава на есенната икономическа прогноза на Комисията от 2017 г. и стъпва върху приоритетите, посочени в речта на председателя Юнкер за състоянието на Съюза от 2017 г. Той отразява и неотдавнашната прокламация на европейския стълб на социалните права по време на социалната среща на върха в Гьотеборг.

Заместник-председателят Валдис Домбровскис, отговарящ за еврото и социалния диалог, каза: „Въпреки всички реформи през последните години европейският икономически и паричен съюз (ИПС) все още не е завършен. Ето защо трябва да се възползваме от добрите времена сега, за да укрепим още повече нашия ИПС, както и да направим нашите икономики по-устойчиви и по- приобщаващи. През следващия месец ще представим предложения за по-нататъшно укрепване на ИПС. При все това, укрепването на структурата на ИПС не премахва необходимостта от стабилни бюджетни, икономически и социални политики на национално равнище. Това е основната цел на европейския семестър. Днес ние предоставяме становищата относно проектите на бюджетни планове и призоваваме държавите членки, които са изложени на риск от несъответствие с Пакта за стабилност и растеж, да предприемат необходимите мерки за коригиране на своята бюджетна динамика.“

Комисар Мариан Тейсен, отговаряща за заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност, приветства постигнатото днес съгласие, като заяви: „Само дни след социалната среща на върха и прокламацията на европейския стълб на социалните права, представяме европейски семестър, с който стълбът ще бъде осъществен на практика, за подновено сближаване в посока на по-добри условия на труд и на живот между и в рамките на държавите членки.“

Комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси заяви: „Икономиката на еврозоната нараства с най-високите си темпове за последните десет години и нейният среден дефицит се очаква да спадне под 1 % от БВП през следващата година (от над 6 % през 2010 г.). Няколко държави членки обаче все още имат високи равнища на публичен дълг, което ограничава възможностите им да инвестират за бъдещето. Тези държави следва да използват тази възможност, за да засилят допълнително своите публични финанси, също и в структурно изражение, а държавите, които разполагат с фискално пространство, следва да го използват за подпомагане на инвестициите в полза на своите граждани.“ Икономическият растеж все повече се ускорява и тази година икономиката в еврозоната е на път да отбележи най-високите си темпове на растеж от десетилетие. Добрите резултати са движени от устойчивото частно потребление, стабилния растеж по света и намаляващите равнища на безработицата. Икономиките на всички държави членки бележат растеж, а на трудовите им пазари се наблюдава подобрение, но темпото на нарастване на заплатите е бавно. Инвестициите също нарастват благодарение на благоприятните условия за финансиране и значително по- оптимистичните икономически нагласи поради намаляването на несигурността. Публичните финанси на страните от еврозоната се подобриха значително. Предвид факта, че държавите членки са на различни етапи от икономическия цикъл, днешните насоки подчертават необходимостта да се постигне подходящ баланс между подпомагането на икономическия подем и осигуряването на устойчивост на публичните финанси, по-специално чрез намаляването на високите равнища на дълга.

Годишен обзор на растежа за 2018 г.

Въз основа на предишни насоки и като се вземат предвид различните етапи, на които се намират държавите членки в икономическия цикъл, годишният обзор на растежа (ГОР) призовава държавите членки да дадат тласък на инвестициите като начин за подпомагане на подема и за увеличаване на производителността и растежа в дългосрочен план. Комисията също така препоръчва по-нататъшни структурни реформи, които са необходими, за да стане европейската икономика по-стабилна, по-приобщаваща, по-производителна и по-устойчива. Фискалните политики следва да постигат подходящ баланс между осигуряването на устойчивостта на публичните финанси и подкрепата на икономическия подем. Намаляването на високите равнища на дълга и възстановяването на фискалния резерв трябва да останат приоритет. Премахването на пропуските в данъчното облагане, подобряването на качеството на структурата на публичните финанси и по-доброто насочване на разходите могат да помогнат в това усилие. Социалната справедливост продължава да бъде хоризонтален приоритет и принципите и правата на европейския стълб на социалните права вече ще бъдат интегрирани в европейския семестър, считано от настоящия момент.

Доклад за механизма за предупреждение за 2018 г.

Докладът за механизма за предупреждение (ДМП) е неделим елемент от европейския семестър, който има за цел предотвратяването или преодоляването на дисбалансите, които затрудняват нормалното функциониране на икономиките на държавите членки, на еврозоната или на ЕС като цяло. Въз основа на анализа в доклада за механизма за предупреждение се предлага през 2018 г. 12 държави да бъдат обхванати от задълбочен преглед. Това са същите държави, за които при предходната процедура при макроикономически дисбаланси (ПМД) бе констатирано, че имат дисбаланси — България, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Нидерландия, Португалия, Словения, Франция, Хърватия и Швеция. Комисията ще представи задълбочените прегледи в докладите по държави през февруари 2018 г.

Проект на съвместен доклад за заетостта

Тазгодишният проект на съвместен доклад за заетостта е първият опит да се приложи на практика наборът от социални показатели, създаден като един от инструментите за изпълнение на европейския стълб на социалните права. Резултатите на държавите членки се оценяват въз основа на 14 основни показатели. В съвместния доклад за заетостта (СДЗ) също така са взети под внимание националните реформи на политиката по отношение на амбициите, установени от европейския стълб на социалните права.

В СДЗ се констатира непрекъснатото подобряване на пазара на труда: от встъпването в длъжност на сегашната Комисия са създадени около 8 милиона допълнителни работни места. Равнището на безработицата продължава да спада и през септември 2017 г. възлизаше на 7,5 % (8,9 % в еврозоната), което е най-ниското равнище от 2008 г. насам. При все това възстановяването на пазара на труда не се отразява в нарастването на трудовите възнаграждения. В редица държави членки разполагаемите доходи все още са под равнищата отпреди кризата.

Предложение за насоки за заетостта

Насоките за заетостта съдържат общи приоритети и цели за националните политики по заетостта и предоставят основата за специфичните за всяка държава препоръки (СДП). Тазгодишното предложение привежда текста в съответствие с принципите на европейския стълб на социалните права с оглед подобряване на конкурентоспособността на Европа и превръщането ѝ в по-добро място за инвестиции, създаване на качествени работни места и засилване на социалното сближаване.

Препоръка относно икономическата политика на еврозоната

Комисията препоръчва като цяло неутрална фискална позиция и балансирано съчетание от мерки на политиката за еврозоната като цяло. Това следва да допринесе за подпомагане на инвестициите и подобряване на качеството и структурата на публичните финанси. В съответствие с приоритетите на Комисията държавите членки се приканват също така да увеличат усилията си за прилагане на мерки за борба с агресивното данъчно планиране.

Препоръката също така призовава за политики, които спомагат за устойчив и приобщаващ растеж и за повишаване на устойчивостта, ребалансирането на икономиката и сближаването. Следва да се даде приоритет на реформите, които повишават производителността, подобряват институционалната и бизнес среда, улесняват инвестициите, подпомагат създаването на качествени работни места и намаляват неравенството. Комисията настоятелно призовава държавите членки да постигнат значителен напредък към завършване изграждането на единния пазар, особено в сектора на услугите. Държавите членки с дефицит по текущата сметка или висок външен дълг следва да се стремят към повишаване на производителността, докато държавите членки с излишък по текущата сметка следва да поощряват растежа на заплатите и да насърчават инвестициите и вътрешното търсене. Комисията подкрепя изпълнението на реформи, които насърчават равни възможности и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд, социална закрила и приобщаване. Тя също така призовава държавите членки от еврозоната да изместят данъчната тежест от трудовите доходи, особено за лицата с ниски доходи и вторите работещи членове на домакинството.

Препоръката призовава за продължаване на работата по завършването на банковия съюз с оглед на намаляването и поделянето на рисковете, включително чрез европейска схема за застраховане на депозитите и влизането в действие на общия механизъм за подкрепа за Единния фонд за преструктуриране. Европейският надзор над финансовите институции следва да бъде укрепен, за да се предотврати натрупването на рискове. Намаляването на равнищата на необслужваните кредити също следва да бъде ускорено и капиталовите пазари в ЕС — допълнително интегрирани и развити, с цел улесняване на достъпа до финансиране, особено за малките и средни предприятия (МСП).

На последно място, Комисията препоръчва бърз напредък по завършването на икономическия и паричен съюз при пълно зачитане на вътрешния пазар на Съюза и в условията на отвореност и прозрачност към държавите членки извън еврозоната.

Становища относно проектите на бюджетни планове на еврозоната

Комисията приключи също така оценката си по отношение на това дали проектите на бюджетни планове (ПБП) на държавите членки от еврозоната за 2018 г. са съобразени с разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж (ПСР). Тя прие 18 становища за всички държави членки от еврозоната, с изключение на Гърция.

По отношение на шестнадесетте държави в рамките на предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж:

За шест държави (Германия, Литва, Латвия, Люксембург, Финландия и Нидерландия) се констатира, че ПБП са съобразени с изискванията за 2018 г., предвидени в Пакта за стабилност и растеж.

За пет държави (Естония, Ирландия, Кипър, Малта и Словакия) се констатира, че ПБП са като цяло съобразени с предвидените в Пакта за стабилност и растеж изисквания за 2018 г. В тези държави плановете може да доведат до известно отклонение от средносрочната бюджетна цел (СБЦ) на съответната държава или от плана за корекции за постигането ѝ.

При пет държави (Белгия, Италия, Австрия, Португалия и Словения) ПБП създават риск от неспазване на предвидените в Пакта за стабилност и растеж изисквания за 2018 г. ПБП на тези държави членки могат да доведат до значително отклонение от плановете за корекции за постигане на съответната средносрочна бюджетна цел. За Белгия и Италия се очаква също и неспазване на целевия показател за намаляване на дълга.

За Италия, постоянно високите равнища на държавния дълг са причина за безпокойство. В писмо до италианските органи заместник-председателят Домбровскис и комисарят Московиси информираха, че Комисията възнамерява да извърши повторна оценка на спазването от Италия на целевия показател за намаляване на дълга през пролетта на 2018 г.

Що се отнася до двете държави, за които все още се прилагат корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж (т.е. които са в процедура при прекомерен дефицит):

За Франция, която би могла да премине към превантивни мерки от 2018 г., ако своевременно и устойчиво коригира прекомерния си дефицит, ПБП се счита за изложен на риск от неспазване на предвидените в Пакта за стабилност и растеж изисквания за 2018 г., доколкото според прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. се предвижда значително отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел и неспазване на целевия показател за намаляване на дълга през 2018 г.

За Испания се констатира, че ПБП е съобразен до голяма степен с предвидените в Пакта за стабилност и растеж изисквания за 2018 г., доколкото според прогнозата на Комисията от есента на 2017 г. номиналният дефицит ще бъде под определената в Договора референтна стойност от 3 % от БВП през 2018 г., въпреки че целта за номиналния дефицит не се очаква да бъде постигната и фискалната корекция е много по-малка от препоръчаното равнище.

Комисията предприе и редица мерки в рамките на Пакта за стабилност и растеж:

ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

Комисията препоръчва процедурата при прекомерен дефицит да бъде прекратена за Обединеното кралство. Прогнозата на Комисията потвърждава навременното и трайно естество на корекцията, която Обединеното кралство е предприело по отношение на прекомерния си дефицит през фискалната 2016—2017 г.

РУМЪНИЯ

За Румъния, Комисията установи, че не са предприети никакви ефективни действия в отговор на препоръката на Съвета от юни и предлага на Съвета да приеме преразгледана препоръка към Румъния за коригиране на значително отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел. През юни 2017 г. Съветът изготви препоръка за годишна структурна корекция от 0,5 % от БВП за Румъния в рамките на процедурата при значително отклонение (ПЗО). Предвид промените от тогава до сега и отсъствието на ефективни действия от страна на Румъния за коригиране на значителното отклонение, сега Комисията предлага преразгледана препоръка за годишна структурна корекция от поне 0,8 % от БВП през 2018 г.

Какво следва?

Комисията приканва Съвета да обсъди пакета и одобри насоките, предложени днес, и се надява на плодотворна дискусия с Европейския парламент относно приоритетите на политиката за ЕС и за еврозоната.

За повече информация

Годишен обзор на растежа за 2018 г.

Доклад за механизма за предупреждение за 2018 г.

Препоръка за еврозоната за 2018 г.

Проект на съвместен доклад за заетостта за 2018 г.

Предложение за изменение на насоките за заетостта

Съобщение относно проектите на бюджетни планове на еврозоната

Следете съобщенията на заместник-председателя Домбровскис в Twitter: @VDombrovskis

Следете съобщенията на комисар Московиси в Twitter: @pierremoscovici

Следете съобщенията на ГД „Икономически и финансови въпроси“ в Twitter: ГД „Икономически и финансови въпроси“ 

 
Търси в сайта

mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter
mod_vvisit_counterДнес161
mod_vvisit_counterВчера618
mod_vvisit_counterТази седмица4451
mod_vvisit_counterМиналата седмица4855
mod_vvisit_counterТози месец12446
mod_vvisit_counterМиналият месец21537
mod_vvisit_counterОбщо532591

Your IP: 23.22.136.56
bestkinky.com hard-extreme.com