Всички новини
Начало Новини
Facebook Споделяне
Share on facebook

Успех на преговорите между институциите на ЕС за премахване на неоправданото блокиране на географски принцип

 

21 ноември 2017 г.

Европейският парламент, Съветът на ЕС и Европейската комисия постигнаха политическо споразумение за премахването на неоправданото блокиране на географски принцип за потребителите в интернет, което е важна част от изграждането на цифров единен пазар за Европа.

По този повод българският комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел заяви:

"Премахването на неоправданото блокиране на географски принцип е огромна стъпка напред за потребителите и за изграждането на истински цифров единен пазар, работещ за всички. След премахването на таксите за роуминг и преносимостта на съдържанието сега гражданите на ЕС ще могат да купуват онлайн новите си мебели, да резервират хотел или да използват кредитната си карта зад граница сякаш са у дома."

Контекст:

Цифровият единен пазар е сред първостепенните приоритети на Комисията „Юнкер“. Напълно функциониращият цифров единен пазар би могъл да допринесе с 415 млрд. евро годишно към икономиката и да създаде стотици хиляди нови работни места. Географското блокиране е дискриминационна практика, използвана с търговска цел, при която онлайн продавачите отказват на потребителите достъп до даден уебсайт въз основа на тяхното местоположение или ги препращат към местен магазин с различаващи се цени. Такова блокиране означава, че например клиентите, които наемат автомобил в определена държава членка, могат да заплатят повече за една и съща услуга по наемане на автомобил в една и съща дестинация. Регламентът за премахването на неоправданото блокиране на географски принцип беше предложен през май 2016г. и беше посочен като законодателен приоритет в съвместната декларация на трите европейски институции през тази година. Новите правила трябва да бъдат одобрени от Съвета и Европейския парламент, като ще влязат в сила 9 месеца след обнародването им в Официалния вестник на ЕС, за да имат дребните търговци преходен период на адаптация.

 

 

Председателят на ЕП Антонио Таяни ще дискутира с млади хора бъдещето на европейския проект на 21 ноември в София

По повод визитата на Председателския съвет на Европейския парламент (включващ председателя на ЕП и лидерите на политическите групи) в България Информационното бюро на ЕП организира дебат със студенти и млади хора на 21 ноември 2017 г. от 16.30 ч. в зала 272 на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За участие в дискусията е необходима предварителна регистрация тук.

Дискусията с г-н Таяни и членовете на Председателския съвет на ЕП ще бъде под надслов „Гласът на младите: Каква Европа искаме?“ и ще даде възможност на младежите да изразят своите виждания и очаквания, свързани с бъдещото развитие на европейския проект, както и да отправят своите въпроси към политическите лидери на Парламента. Модератор на събитието ще бъде един от най-ярките журналисти на бТВ – Светослав Иванов, водещ на публицистичното предаване „120 минути“.

Трите основни теми, които ще бъдат обсъдени по време на дебата, очертават проблемите, които българските младежи определят като най-важни в последното проучване на Евробарометър. Това са: младежка безработица, бедност и социално изключване; сигурност, миграция и опазване на външните граници на ЕС; свобода на придвижване, учене и работа в рамките на ЕС.

Предстоящото събитие е част от работно посещение на Председателския съвет на ЕП в София на 21 ноември 2017 г. във връзка с наближаващото председателство на Съвета на Европейския съюз, което България поема от месец януари 2018 г. Непосредствено преди дискусията г-н Антонио Таяни ще бъде удостоен с почетния знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента. В самия дебат се очаква да вземат участие около 600 млади хора.

Предварителна регистрация и допълнителна информация

Дискусията „Гласът на младите: Каква Европа искаме?“ ще се проведе на 21 ноември 2017 г. (вторник) от 16.30 ч. в зала 272 на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Желаещите да участват в дискусията трябва да се регистрират не по-късно от 19 ноември, използвайки този формуляр. Всички участници трябва да бъдат пред входовете на залата не по-малко от 45 минути преди началото на събитието поради съображения за сигурност.

По време на дискусията ще бъде осигурен жестомимичен превод за хора с увреден слух. За тези, които не могат да присъстват в залата, целият дебат ще бъде излъчван на живо на страницата на Информационното бюро на ЕП и във Фейсбук.

За медиите

Журналистите, желаещи да присъстват на дискусията, трябва да се регистрират не по-късно от 19 ноември, като попълнят приложения формуляр за акредитация и го изпратят на имейл адрес  Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. .

Основна информация

Антонио Таяни (ЕНП, Италия) бе избран за председател на Европейския парламент през месец януари тази година. Той ще бъде начело на институцията за две години и половина, т.е. за половин парламентарен мандат, като може да бъде преизбран. Председателят представлява Европейския парламент извън рамките на институцията и в отношенията на Парламента с останалите институции на ЕС.

Председателският съвет на Парламента е политическият орган на ЕП, който притежава правомощия относно организацията на дейността на ЕП и законодателната програма, предоставянето на правомощия на комисиите и делегациите, както и определянето на техния състав, връзките с останалите институции на Европейския съюз, националните парламенти и трети държави. Председателският съвет се състои от председателя на Европейския парламент и от лидерите на политическите групи.

Източник: Европейски парламент

 

Положителните нагласи към ЕС надделяват над евроскептицизма в България, според социологическо проучване по поръчка на ЕК

17/11/2017

Десет години след приемането на страната ни за пълноправен член на ЕС, българите остават едни от най-големите еврооптимисти, възприемат по-осъзнато произтичащите от членството ползи и ангажименти и имат по-рационално отношение към общоевропейските решения по актуални проблеми. Опитът отключва и някои евроскептични настроения, но към момента те остават в сянката на позитивните нагласи.

Това показват резултатите от национално-представително проучване на Алфа Рисърч, проведено по поръчка на Представителството на ЕК в България, в периода 16 – 25 септември 2017г. сред извадка от 1021 души.

От влизането на България в ЕС през 2007г. досега, одобрението за членството се запазва в рамките на 50 на сто, срещу 16% неодобрение и 34% неутрални оценки. През целия десет годишен период най-силни еврооптимисти са  по-младите български граждани, с по-високо образование, активност и мобилност, които са се възползвали най-пълноценно  от предимствата на членството: жителите на столицата и големите градски центрове, поколенията до 40-годишна възраст, високо образованите, икономически активните и хората с доходи над средното равнище. И обратно, по-скептични са възрастните жители на малките населени места, по-ниско образовани, икономически неактивни или заети с неквалифициран труд.

Съществена разлика е настъпила в обществените нагласи през изминалите десет години в оценката за ефектите от приобщаването на България към Евросъюза. Проучванията в края на 2008г. регистрираха поляризация между очакванията за умерен ефект от членството и неудовлетвореност от липсата на бърза видима промяна в страната. Усилията за въвеждане на европейски правила и стандарти в различните сфери се приемаха като налагане на незаслужени ограничения пред България. Днес, в края на десетата година обаче равносметката е подчертано положителна: в съотношение 51%:26% българските граждани смятат, че страната е спечелила от членството. По-сдържана е оценката в личен план: 19% от живеещите в страната смятат, че перспективите пред тях се увеличават, а 15% се възприемат като губещи.

Макар и често превръщането на една мечта в реалност да води до разочарования, в случая това не е така - образът на ЕС продължава да е привлекателен за българите. Мнозинството от пълнолетните жители на страната го възприемат като демократичен (63%), закрилящ (52%) и солидарен (52%). Сред по-критичните оценки се откроява мнението на 46%, че ЕС е бюрократичен и в по-малка степен неефективен (32%).

Както в началото на членството, така и сега като най-важни предимства хората продължават да възприемат шансовете, които свободното движение на хора предоставя. Тук е и най-значимият ръст в оценките за ползата от европейското членство - възможностите за пътуване в страни от ЕС  нарастват  от 15% през 2008г. до 49% през 2017г.; шансовете за образование в тях бележат двоен ръст - от 4% през 2008г. до 10% през 2017г.; а за  намиране на работа, троен ръст - от 6% през 2008г. до 22% през 2017г.

За разлика от първите години на членството, когато усещането за липса на промени в страната беше един от основните източници на евроскептицизъм, към момента надделява разбирането, че то има положително влияние, особено върху онези страни от живота, където чрез еврофондовете ЕС пряко подпомага България. В резултат, преките ефекти от членството се виждат в няколко основни посоки - България е икономически и политически по-стабилна в сравнение с периода преди 2007г. (40%); налице са значителни промени в инфраструктурата (32%) и в населените места (от 12% през 2008г. до 28% през 2017г.), разширява се достъпът на българските производители до повече пазари (26%). Европейските правила и стандарти от източник на притеснения вече също намират място сред предимствата (24%).

Същевременно, резултатите от уменията и усилията на България да извоюва позиции пред европейските си партньори, се оценяват по-сдържано: 36% смятат, че гласът на страната се зачита в ЕС, 35% - че тя има по-голяма тежест при международни търговски преговори. Това, заедно с по-ниските оценки за ползите в личен план, продиктувано основно от запазващото се неравенство в доходите, са в основата на все още ниското европейско самочувствие на българите. Факт е, че ако през 2007г. всеки четвърти българин се е чувствал европеец, през 2017г. така се чувства всеки трети, но 66% все още нямат такова самочувствие.

Съществена динамика претърпява и оценката за най-сериозните предизвикателства пред ЕС и пред България като негов член. Налице е изместване на фокуса от подчертано икономически притеснения през 2007г. към преобладаващо политически през 2017г., и особено, към въпросите на сигурността. Така например, през 2007г. българите открояват като водещ проблем пред Евросъюза конкуренцията от икономики извън него (47%), което днес, въпреки продължаващия ръст на азиатските икономики, тревожи значително по-малко хора (35%). Дори и да остават нерешени значителна част от икономическите проблеми, те са изместени на по-заден план от актуалните теми на борбата срещу тероризма (65%), общоевропейската имиграционна политика (ръст от 15% до 49%), обща външна политика и политика по сигурността (ръст от 30% до 44%), взаимоотношенията ЕС – Русия (36%).

Оценката за предизвикателствата пред България като страна-членка на ЕС следва същата логика – махалото на общественото мнение се измества от икономиката към политиката; новото е и това, че водещи общоевропейски проблеми се припознават не само като проблеми на „другите“, но и като наши, български. Най-големите страхове през 2007г. бяха, че ще бъдат  затворени предприятия заради нахлуването на чужди стоки (47%), че българите ще са неравнопоставени на пазара на труда заради ограничения достъп през първите години (39%), че български специалисти ще емигрират в чужбина (37%), че чужденци ще започнат да изкупуват земя (37%). Десет години по-късно, част от тези страхове са забравени, а делът на споделящите ги е два пъти по-нисък. Широко дискутираният въпрос за двойните стандарти в качеството на храните за кратко време успява да заеме първо място сред притесненията (60%), следван от намаляване на покупателната способност (50%). Същевременно, общите проблеми за цяла Европа, като трафика на хора и наркотици (47%), притока на имигранти и терористичните заплахи (44%), се приемат и като основни за България.

Като цяло, през целия десет годишен период на членство българинът остава оптимист за бъдещето на ЕС - 40% очакват той да се развива като по-стабилен и единен, срещу 18 на сто на обратното мнение. Българското общество обаче е категоричен противник на сценариите, които предполагат фрагментирано развитие на Евросъюза. Един от всеки двама пълнолетни българи подкрепя лансирания през септември 2017г. от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер вариант  за по-силен ЕС, включително чрез по-голяма интеграция на България и Румъния в Шенген и еврозоната. Относително одобрявани са също сценариите, при които ЕС се развива както досега (31%), или засилването му чрез единна търговия, външна политика, отбранителен съюз, единни социални стандарти (29%).

От гледна точка на перспективите за България, обществената подкрепа за влизането на страната в Шенген е устойчиво висока (53%), докато приобщаването към еврозоната среща съществени притеснения и поляризирани оценки (34% го одобряват, а 45% - не).

В контекста на общоевропейското бъдеще българските граждани открояват няколко групи приоритети. Независимо от рисковете и страховете от текущи политически проблеми, 61% смятат, че ЕС трябва да действа и по-дългосрочно, като положи усилия, на първо място,  за постигане на икономически растеж и по-висока заетост. Всеки трети е на мнение, че здравеопазването, миграцията, външната политика и сигурността трябва да останат във фокуса на европейската политика. Около една четвърт от българите, основно по-младите поколения,  извеждат на преден план образованието, защитата на гражданските и социални права.

За българите бъдещето на ЕС е свързано и с продължаване процеса на неговото разширяване към страните от Западните Балкани и Източното партньорство, което е изведено и като един от акцентите на предстоящото от 1 януари 2018г. българско председателство на Съвета на ЕС. През целия десет годишен период на членството подкрепата за приемането на балканските страни остава устойчиво висока (над 50 на сто). Отрицателна е единствено тенденцията по отношение на Турция, одобрението за чието присъединяване към Евросъюза спада от 35% през 2008г. до 23% през 2017г.

Очевидно десет години не са достатъчни за пълната интеграция на България в ЕС. Тенденциите обаче в обществените нагласи, оползотворяването на все повече възможности на членството, особено от по-младите поколения, както и по-тясната идентификация със случващото се в Европа, показват, че тази интеграция реално се случва. При това в период на сериозни турбуленции и центробежни тенденции в Евросъюза, които неизбежно се отразяват на възприятията и оценките на българските граждани. Въпреки тези моментни кризи обаче е налице много висока степен на единодушие, че няма по-оптимистична алтернатива за развитието на България, извън общото европейско бъдеще.

За повече информация:

Презентация на проучването за България

Презентация на проучването за Румъния

Сравнение на нагласите в България и Румъния

Източник: Европейската комисия в България

 

 

Европейската комисия докладва за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка

Европейската комисия публикува днес най-новия си доклад относно стъпките, предприети от България в изпълнение на ангажиментите си по отношение на съдебната реформа и борбата с корупцията в рамките на механизма за сътрудничество и проверка (МСП), създаден при присъединяването на страната към Европейския съюз през 2007 г.

В днешния доклад се разглежда конкретно постигнатият напредък по изпълнение на 17-те препоръки, отправени от Комисията в доклада по МСП от януари 2017 г.

Първият заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс заяви: „Налице е напредък в много области, но е необходима още работа. България е изпълнила или е постигнала напредък по няколко от нашите препоръки, но все още не по всички. Разчитам на правителството на Република България да изпълни всички планирани реформи и да избегне забавяния, за да се постигне напредък към целта да се сложи край на МСП в рамките на мандата на тази Комисия.“

В последния доклад на Комисията от януари 2017 г. беше направен преглед на цялостния напредък през последните десет години и бяха набелязани 17 конкретни препоръки, които да помогнат на България да постигне напредък по изпълнението на всички показатели по МСП. В днешния доклад се отбелязва, че е постигнат значителен напредък по тези препоръки. Макар политическата несигурност да доведе до някои забавения в изпълнението на реформите в началото на годината, процесът на реформите се ускори от месец май насам. Предстои обаче да се видят окончателните резултати в области, изискващи законодателни реформи и действия от страна на правителството, като например борбата с корупцията. През тази година бяха осъществени важни промени и в съдебната система , по-специално избирането на нов състав на Висшия съдебен съвет. Въздействието от тази стъпкаследва да започне да се проявява през следващата година.

Въпреки че Комисията все още не може да заключи, че показателите са изпълнени в задоволителна степен, тя остава на мнение, че при непрекъснати политически насоки и решимост за постигане на напредък в реформата България следва да може да изпълни оставащите препоръки и следователно да отговори задоволително на показателите по МСП в близко бъдеще. Комисията ще оцени напредъка отново към края на 2018 г.

История на досието

На 1 януари 2007 г. Комисията създаде механизъм за сътрудничество и проверка, за да оценява напредъка по ангажиментите, поети от България в областите на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. Комисията докладва редовно за напредъка в тези области. Комисията оповести първия си доклад на 27 юни 2007 г. За изготвянето на докладите допринасят контактите с държавите членки, гражданското общество, международни организации, независими експерти и редица други източници. Заключенията на Комисията и методиката на МСП неизменно получават силна подкрепа от Съвета на министрите.

В предишния доклад по МСП от януари 2017 г. беше направен преглед на 10-те години от прилагането на МСП, заедно с преглед на постиженията и оставащите предизвикателства, и бяха определени основните оставащи стъпки, необходими за постигането на целите по МСП. Комисията отправи 17 препоръки, които, ако бъдат изпълнени, биха могли да бъдат считани за достатъчни за приключване на МСП, освен ако определени промени не доведат до ясен обрат в хода на напредъка.

В доклада от януари беше подчертано също така, че скоростта на процеса ще зависи от това колко бързо България ще съумее да изпълни препоръките по необратим начин. Днешният доклад се отнася за периода от януари 2017 г. насам. Той съдържа оценката на Комисията за това какви стъпки са предприели българските органи във връзка със 17-те препоръки и е допълнен от работен документ на службите на Комисията, където се прави подробен анализ, основан на непрекъснатия диалог между българските органи и службите на Комисията.

За повече информация: Всички доклади по МСП

 
Още статии...
Търси в сайта

mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter
mod_vvisit_counterДнес128
mod_vvisit_counterВчера618
mod_vvisit_counterТази седмица4418
mod_vvisit_counterМиналата седмица4855
mod_vvisit_counterТози месец12413
mod_vvisit_counterМиналият месец21537
mod_vvisit_counterОбщо532558

Your IP: 23.22.136.56
bestkinky.com hard-extreme.com