Всички новини
Начало Новини
Facebook Споделяне
Share on only today buying online propecia facebook

Ново споразумение по плана ,,Юнкер“ дава достъп на българските МСП до 15 млн. евро

София,  2 март 2017 г.

Ново споразумение по плана ,,Юнкер“ дава достъп на българските МСП до 15 млн. евро

Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) и Банка ДСК подписаха споразумение в рамките на инициативата “ЕС ИновФин за Иноватори” с финансова подкрепа по Програмата на Европейската комисия „Horizon 2020“. 

По силата на новоподписаното споразумение ще бъдат отпускани кредити с гаранционно покритие от ЕИФ на иновативни малки и средни компании, както и на средни по размер  предприятия.  То ще позволи на Банка ДСК да кредитира при по-изгодни условия компании от МСП сектора, които иначе не биха имали достъп до финансиране, като очакванията са да се генерира кредитен портфейл от 15 милиона евро.

Споразумението е подкрепено от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който е основният стълб на Инвестиционния план за Европа на Европейската комисия (Планът "Юнкер").

Заместник-председателят на Европейската комисия Юрки Катайнен, който отговаря за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, заяви: ,,Решаваща е ролята на МСП за разкриването на работни места и стимулирането на растежа на българската икономика. Днешното споразумение е доказателство, че нашата стратегия дава резултати – стратегията за подпомагане на тези МСП чрез създаване на финансови инструменти, до които в противен случай те не биха имали достъп. Пожелавам успех на малките предприятия, които ще се възползват от финансирането, обезпечено от Плана за инвестиции.“

Според Главния директор на ЕИФ, Пиер Луиджи Гилибер“Подобряването на достъпа до финансов ресурс за малките и средните предприятия е ключов фактор за устойчивото им развитие и подобряването на тяхната конкурентоспособност. Приветствам това ново споразумение за България, което ще позволи на ЕИФ и Европейската комисия да подкрепят още повече български предприемачи. "

***

Инвестиционният план за Европа е един от основните приоритети на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Той е насочен към създаване на работни места и подпомагане на растежа. Това е възможно чрез по-интелигентно използване на новите и съществуващи финансови ресурси, премахване на пречките пред инвестициите, осигуряване на видимост и техническа помощ за инвестиционни проекти. Планът вече постига резултати. Проектите и споразуменията, одобрени за финансиране до момента се очаква да мобилизират над 164 млрд. евро в 28-те страни-членки и да се подкрепят повече от 385 000 малки и средни предприятия. На 14 септември 2016 г. ЕК предложи удължаване ЕФСИ чрез увеличаване на капацитета и срока му, както и засилване на нейните силни страни. Най-новите данни по сектори и по държави можете да намерите тук. За повече информация, вижте секцията за често задавани въпроси.

Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) е част от Групата на Европейската инвестиционна банка. Основната й мисия е да оказва подкрепа на микро, малкия и среден бизнес, като му помага в достъпа до финансиране. ЕИФ разработва и развива както рисков, така и капитал за растеж, гаранции и инструменти за микрофинансиране, които са насочени специално към този сегмент. В тази си роля ЕИФ подпомага целите на ЕС в подкрепа на иновациите, изследванията и развитието, предприемачеството, растежа и заетостта. 

За Инвестиционния план за Европа: Investment Plan for Europe

За ИновФин: InnovFin

За Horizon2020: http://ec.europa.eu/programmes/horizon2020/en

 

За допълнителна информация:

ЕИФ: David Yormesor ,тел.: +352 42 66 88 346, e-mail:  Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.   

Банка ДСК: Камелия Величкова, тел.: +359 2 919 85 535, e-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Европейска комисия:  Enda McNamara, + 32 2 29 64 976, e-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

 

 

Брекзит: ЕП разисква правата на европейците, живеещи във Великобритания

 

Депутатите са загрижени от липсата на гаранции за европейските граждани във Великобритания

©AP Images/European Union-EP

Брюксел, 2 март  г.

Откакто британците гласуваха за напускане на ЕС през юни 2016 г., европейските граждани в страната, както и британските граждани в ЕС, са изправени пред въпроса дали ще могат да останат да живеят там, където се намират сега. Правителството в Лондон за момента отказва да гарантира правата на пребиваване на гражданите на ЕС. Европейският парламент проведе дебат на 1 март във връзка с информации в медиите за налагането на административни пречки от британските власти.


На 1 март британската Камара на лордовете гласува текстове в защита на правата на европейските граждани. Правителството на Тереза Мей обаче за момента не дава гаранции на 3,1 милиона европейци, живеещи във Великобритания, настоявайки че това би подкопало усилията за гарантирането на правата на около 1,2 милиона британски граждани, живеещи постоянно в ЕС.


В растящ брой публикации в медиите се твърди, че става все по-трудно за европейски граждани да кандидатстват за постоянно пребиваване във Великобритания и че някои от тях са били приканени да напуснат Острова, въпреки че живеят там от години.


По време на пленарен дебат на 1 март депутатът Клод Мораес (С&Д, Великобритания) посочи, че формулярът за кандидатстване за постоянно пребиваване е с дължина 85 страници и че от референдума насам 28% от исканията от страна на граждани на ЕС са били отхвърлени или обявени за невалидни.


„Нямам време тук да преразказвам истории, изпълнени с мъка и задушаваща бюрокрация, но ние трябва да попитаме дали това представлява британска политика или е нехайство към онези хора и семейства, които сме задължени по закон да пазим“, заяви той. Г-н Мораес заяви също така, че Парламентът ще проведе изслушвания, за да събере повече данни, но Комисията е в състояние да действа незабавно.  


Много депутати изразиха безпокойство за съдбата на тези европейци.


„Като много други аз получавам изпълнени с болка имейли от граждани, живеещи във Великобритания и из цяла Европа“, заяви Катрин Биърдър (АЛДЕ, Великобритания). „Те са нашите доктори, нашите медицински сестри, нашите продавачи в магазини, нашите студенти или учители. Те не са политически разменни монети“.


Според Джийн Ламбърт (Зелени/ЕСА, Великобритания) гражданите на ЕС във Великобритания са засегнати от отказа на правителството да гарантира техните права: „Те смятат, че това е обидно, унизително и това наистина е така“.


Антеа Макинтайър (ЕКР, Великобритания) заяви, че британският премиер Тереза Мей оценява приноса на европейските граждани в страната: „Затова гарантирането на статута на европейските граждани, живеещи във Великобритания, и на британските граждани, живеещи в ЕС, е приоритет за министър-председателката. Всяко едно забавяне в предоставянето на гаранции е въпрос на синхронизиране и процедура, а не на политическа воля“.


Еврокомисарят по правосъдието Вера Йоурова посочи: „Докато Великобритания остава страна-членка, всички права и задължения продължават да са в сила. Напълно наясно съм, че гражданите на ЕС, живеещи в Обединеното кралство, са притеснени за бъдещите си права. Тези граждани заслужават да знаят какви ще бъдат техните права във Великобритания, когато страната напусне Европейския съюз, и същото важи за гражданите на Великобритания, живеещи в останалите 27 страни-членки“.


Парламентът следи внимателно как оттеглянето на Великобритания ще се отрази на хората в ЕС и редовно провежда срещи с експерти, за да разисква последиците. На 28 февруари подобно изслушване бе проведено от комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите. На него няколко специалисти подчертаха сложността на предстоящите преговори между Великобритания и ЕС.


Проф. д-р Фабиан Амтенбринк от университета „Еразъм“ в Ротердам заяви, че най-вероятният изход от преговорите ще бъде всеобхватно споразумение за свободна търговия, но също така добави: „Няма такова нещо като единствена матрица или модел за споразумение за свободна търговия.“

 

Източник: Европейски парламент

 

ЕК представи пакет от мерки в сферата на миграцията

 

Европейска програма за миграцията: Комисията представя нови мерки за ефективна и надеждна политика на ЕС в областта на връщането

Брюксел, 2 март 2017 r.

След като по време на проведената на 3 февруари 2017 г. среща на високо равнище в Малта бе подчертана необходимостта от преразглеждане на политиката на ЕС в областта на връщането, днес Комисията представи обновен план за действие на ЕС в областта на връщането и направи на държавите членки препоръки относно това как да се направят процедурите за връщане по-ефективни.

Предложените от Комисията мерки се състоят от практически действия, които могат да имат незабавен ефект. Те са съсредоточени върху премахване на „вратичките“ и прилагането на съществуващите правила със строгостта и реализма, необходими, за да се гарантират резултатите от тях на практика, в съответствие с изискванията в областта на основните права.

Първият заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс заяви: „Работим усилено за партньорства с държавите на произход и транзитните държави. За постигането на успех в това, сега е моментът да подобрим вътрешните ни процедури и да гарантираме, че всички лица, които не се нуждаят от международна закрила, биват върнати по хуманен начин и своевременно. Желаем да продължаваме да предоставяме помощ на лица, нуждаещи се от международна закрила. Наш дълг пред тях, пред нашите партньори извън ЕС и пред нашите граждани е да можем ясно да заявим: ще помогнем на наистина нуждаещите се, но останалите ще бъдат върнати.“

Комисарят по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос заяви: „Трябва да дадем на закрила на нуждаещите се, но също така трябва да върнем лицата, които нямат право да пребивават в ЕС, в пълно съответствие с основните права и с принципа на забрана за връщане. Гаранцията, че незаконните мигранти биват връщани в кратки срокове, не само ще намали натиска върху системите за предоставяне на убежище в държавите членки и ще осигури необходимия капацитет за закрила на тези, които наистина се нуждаят от нея, но най-вече ще бъде и ясен сигнал срещу незаконното предприемане на опасни пътувания към ЕС. Чрез днешния план за действие и препоръката Комисията предоставя подкрепа на държавите членки в усилията им да увеличат връщанията, както бе поискано от лидерите на ЕС по време на срещата на високо равнище в Малта.“

Въпреки напредъка, постигнат при изпълнението на плана за действие от 2015 г. на ЕС относно връщането, все още са нужни по-решителни действия за значително увеличаване на процента на връщанията. Съвременните предизвикателства, свързани с миграцията, изискват задълбочена оценка на начина, по който държавите членки на ЕС могат да използват съществуващите правни, оперативни и финансови инструменти, за да бъде връщането по-ефективно. По-бързите процедури, засилени мерки срещу укриване, мултидисциплинарен подход от страна на националните органи и по-добро сътрудничество и координация между държавите членки могат да способстват да гарантирането на по-ефективна политика в областта на връщането, като същевременно основните права продължават да бъдат зачитани.

Набор от конкретни препоръки към държавите членки

Днес Комисията предостави ясни насоки относно конкретни и незабавни действия, които държавите членки могат да предприемат, за да се направят процедурите за връщане по-ефективни при прилагането на законодателството на ЕС в областта на връщането. Препоръките на Комисията са в пълно съответствие с международното право и правата на човека, както и на принципа на забрана за връщане.

По-конкретно Комисията препоръчва на държавите членки следното:

  • Подобряване на координацията между всички служби и органи, участващи в процеса на връщане във всяка държава членка до юни 2017 г., за да се гарантира, че са налице всички необходими умения и опит за ефективно връщане при зачитане на правата на връщаните лица;
  • Отстраняване на недостатъците чрез скъсяване на сроковете за обжалване, системното издаването на решения за връщанебез срок на валидност и комбиниране на решенията за прекратяване на законния престой с издаването на решение за връщане, за да се избегне двойната работа;
  • Преодоляване на злоупотребите със системата чрез използване на възможността за преценка на молбите за убежище в рамките на ускорени или , където е необходимо, на гранични процедури, когато има подозрения, че молбата за убежище е направена единствено за да забави изпълнението на решението за връщане;
  • Предотвратяване на укриването чрез задържането на лицата, получили решение за връщане, за които изглежда, че няма да се съобразят с него, например като отказват да сътрудничат в процеса на идентификация или се противопоставят на операция по връщане с насилие или чрез измама;
  • Повишаване на ефективността на процедурите и решенията за връщане чрез позволяване на доброволното напускане само когато е необходимо и само при подадено искане за това, и предоставянето на възможно най-кратки срокове за доброволно напускане, като се отчитат индивидуалните обстоятелства;
  • Създаване на оперативни програми за подпомагане на доброволното връщане от 1 юни 2017 г. и осигуряване на надлежното разпространяване на информацията относно програмите за подпомагане на доброволното връщане и на реинтеграцията.

Обновен план за действие относно връщането

В обновения план за действие относно връщането се определят стъпки на всеки етап от процедурата за връщане с цел справяне с ключовите предизвикателства в тази процедура, както на равнището на ЕС, така и в сътрудничество с държавите на произход и транзитните държави.

Действията на равнището на ЕС включват:

  • Засилена финансова подкрепа за държавите членки с 200 милиона евро през 2017 г. за подпомагане на националните мерки в областта на връщането, както и на конкретни съвместни европейски дейности за връщане и реинтеграция;
  • Подобряване на обмена на информация с цел изпълнението на решенията за връщане чрез събирането на информация в реално време на национално равнище и споделянето ѝ чрез съществуващите платформи за интегрирано управление на връщането, както и ускоряване на работата по приемането на предложенията за реформа на Шенгенската информационна система и на Евродак и за установяване на Система на ЕС за влизане/излизане (EES) и Система на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS);
  • Обмен на най-добри практики, с цел да се гарантира, че подкрепата за реинтеграция е съгласувана във всички държави членки, за да се избегне това държавите по произход да дават предимство на връщанията от страните, които предлагат по-голяма подкрепа за реинтеграция, или пък това незаконните мигранти да подбират най-изгодните им формули за подпомагане на доброволното връщане;
  • Предоставянето на пълна подкрепа за държавите членки от страна на Европейската агенция за гранична и брегова охрана, като Агенцията се призовава да увеличи предоставянето на помощ преди връщането, да увеличи персонала на звената за подкрепа и до месец юни да създаде механизъм за търговски полети, чрез който да се финансират връщанията, а също и до месец октомври да засили обучението на органите на трети държави в областта на връщането;
  • Преодоляване на предизвикателствата пред обратното приемане чрез работа за по-бързото приключване на преговорите за сключване на споразумения за обратно приемане с Нигерия, Тунис и Йордания и Нигерия, и стремеж за започване на такива преговори с Мароко и Алжир;
  • В контекста на рамката за партньорство, използването на колективната тежест по координиран и ефективен начин чрез специално разработени подходи с трети държави с цел съвместно управление на миграционните потоци и по-нататъшно подобряване на сътрудничеството в областта на връщането и обратното приемане. (вж. също така днешния доклад относно изпълнението на рамката за партньорство: IP/17/402).

До декември 2017 г. Комисията ще представи доклад относно напредъка, постигнат в изпълнението на плана за действие относно връщането и на препоръката.

Контекст

Провеждането на ефективна и хуманна политика за връщане е съществен елемент от цялостния подход на ЕС за решаване на въпросите, свързани с миграцията, и намаляването на незаконната миграция, както е посочено в европейската програма за миграциятаот май 2015 г.

Директивата относно връщането влезе в сила през 2010 г. В нея се предвиждат ясни, прозрачни и справедливи общи правила за връщането и извеждането на незаконно пребиваващи мигранти, използването на принудителни мерки, задържане и повторно влизане, при пълно зачитане на основните права и правата на човека. Днешните мерки се съсредоточават върху прагматичното прилагане на тези съществуващи правила, като Комисията е готова да започне преразглеждане на директивата относно връщането, ако това се окаже необходимо.

През септември 2015 г. Комисията представи план за действие относно връщането, който включва 36 конкретни действия с цел да се подобри ефективността на системата за връщане на Европейския съюз. Повечето от тези действия са в процес на изпълнение или вече са изпълнени.

В заключенията на Европейския съвет от заседанието му на 20—21 октомври 2016 г. държавите членки призоваха за укрепване на националните административни процедури за връщане. Освен това в декларацията на държавните и правителствените ръководители от Малта от 3 февруари 2017 г. се изтъква необходимостта от критичен преглед на европейската политика на връщане с анализ на това по какъв начин се прилагат инструментите, съществуващи на национално равнище и на равнището на Съюза. Днешните мерки имат за цел да подпомогнат държавите членки при изпълнението на тези ангажименти.

Обратното приемане е основен елемент на новата, ориентирана към резултати рамка за партньорство в областта на миграцията, представена от Комисията през юни 2016 г. и одобрена от Европейския съвет през юли 2016 г., за да мобилизира и съсредоточи действията и ресурсите на ЕС във външната дейност на ЕС за управление на миграцията.

За повече информация

Въпроси и отговори: Актуално състояние във връзка с връщането и обратното приемане

Препоръка: За повишаване ефективността на връщанията

Съобщение: План за действие относно връщането

Приложение към плана за действие относно връщането

Съобщение за медиите: Комисията призовава за подновяване на усилията за изпълнението на мерките за солидарност в рамките на европейската програма за миграцията

 

Парламентът иска от Комисията да въведе отново визи за граждани на САЩ

 

2 март 2017 г.

Парламентът иска от Комисията да въведе отново визи за граждани на САЩ

 

 

 

Евродепутатите призовават Комисията да действа, за да могат всички европейски

граждани да пътуват за САЩ без виза

 

 

Европейската комисия е задължена законово да предприеме мерки за временното въвеждане на визи за граждани на САЩ, тъй като Вашингтон все още не е предоставил безвизов достъп за граждани на пет държави членки на ЕС. В резолюция, приета в четвъртък, евродепутатите призовават Комисията до два месеца да предприеме необходимите законови мерки.

 

Текстът, изготвен от комисията за граждански свободи, беше гласуван с вдигане на ръце.

 

Визова реципрочност

 

Гражданите на България, Хърватия, Кипър, Полша и Румъния все още не могат да влизат на територията на САЩ без виза, докато гражданите на САЩ могат да пътуват безвизово във всички държави членки на ЕС.

 

Според механизма за визова реципрочност, ако трета страна не отмени изискването за виза в рамките на 24 месеца от получаване на уведомление за липса на реципрочност, Комисията трябва да приеме делегиран акт за суспендиране на безвизовия режим за граждани на съответната страна за период от 12 месеца. Парламентът и Съветът могат да възразят на такъв акт.

 

След уведомление за липса на реципрочност от 12 април 2014 г. Комисията трябваше да е реагирала преди 12 април 2016 г. Въпреки повторните призиви от страна на евродепутати, тя все още не е предприела никакви законови мерки. Канада също изисква визи от граждани на България и Румъния, но вече обяви, че тези изисквания ще бъдат свалени от 1 декември 2017 г.

 

Обща информация

 

През април 2014 г. Европейската комисия беше уведомена, че пет държави не изпълняват своите задължения спрямо ЕС по отношение на реципрочността на безвизовото пътуване. Това са Австралия, Бруней, Канада, Япония и САЩ.

 

Австралия, Бруней и Япония вече отмениха визите за всички граждани на ЕС, а Канада ще направи това през декември тази година.

 

Приетият текст скоро ще бъде достъпен тук (02.03.2017 г.)

 

Видеозапис на дебата (14.12.2016 г.)

 

EbS+ (14.12.2016 г.)

 

Регламент (ЕС) № 1289/2013 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки

 

Настоящо положение и възможности за напредък относно липсата на реципрочност в сферата на визовата политика с някои трети страни (Съобщение на Европейската комисия, 21.12.2016 г.)

 

Евродепутатите призовават за безвизов достъп за граждани на ЕС до Канада и САЩ (15 декември 2016 г.)

 

Динамичен аудиовизуален пакет: визова реципрочност

 

 

 

 

 
Още статии...
Търси в сайта

mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter
mod_vvisit_counterДнес112
mod_vvisit_counterВчера543
mod_vvisit_counterТази седмица3222
mod_vvisit_counterМиналата седмица5718
mod_vvisit_counterТози месец16657
mod_vvisit_counterМиналият месец10869
mod_vvisit_counterОбщо373072

Your IP: 54.224.140.171
bestkinky.com leatherdyke