Всички новини
Начало Новини
Facebook Споделяне
Share on facebook

Членството в ЕС носи полза, смятат европейците

 

Делът на европейските граждани, които вярват, че страната им има полза от членството си в ЕС, е 64%, което представлява увеличение с четири процентни пункта спрямо 2016 г.

Проучването, поръчано от Европейския парламент, показва, че ясно мнозинство от европейските граждани (57%) вярва, че членството в ЕС е нещо добро за държавата им. Това равнище почти се връща до стойностите от 2007 г., преди финансовата и икономическа криза. Също така 47% от европейците смятат, че гласът им се зачита в ЕС, което е най-добрият резултат след изборите за Европейски парламент през 2009 г. Проучването „Парламетър“ 2017 на Евробарометър е проведено сред 27 881 граждани в 28-те държави членки на ЕС.

В България подкрепата за членството в ЕС е 55%, малко по-ниска от средното за ЕС, но също така с шест процентни пункта по-висока в сравнение с 2016 г.

Фокусът на проучването на „Парламетър“ е върху обществените нагласи относно членството в ЕС и ползите от него, приоритетите, действията и мисията на Европейския парламент, както и дали гласът на гражданите се чува на европейско ниво. Проучването потвърждава все по-благоприятното отношение на гражданите към ЕС, тенденция, наблюдавана в проучванията от 2016 г. насам.

Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни заяви: „Резултатът от проучването е много положителен и окуражаващ. Данните показват, че доверието в нашите институции и нашата работа продължава да нараства и че излизаме от кризата от последните години. Естествено, в някои области възгледите варират от една държава членка до друга. Това би трябвало допълнително да ни мотивира да задълбочим усилията си за справяне със страховете на хората. Европейците все по-често виждат ЕС като ключова фигура, когато става въпрос за справяне с големи предизвикателства и за защитата им от общи заплахи като тероризма, безработицата, бедността и социалното изключване. За нас като Парламент на гражданите това означава, че трябва да постигаме резултати и че ще работим още по-усилено, за да отговорим на надеждите и очакванията на хората. Също така приемам данните от проучването като мандат за Европейския парламент да продължи да играе ключова роля при формирането на бъдещето на ЕС. Най-подходящото място за дебат за това какъв трябва да бъде ЕС, какви задачи трябва да изпълнява или какви правомощия трябва да има, е тук, в Европейския парламент“.

Доверието на гражданите в Парламента се увеличава

33% от европейските граждани имат положителна нагласа към Европейския парламент, което е с 8 пункта повече от резултатите през 2016 г. За България делът на одобрение е 49%, като увеличението е с 11 пункта, а това е вторият най-добър резултат в ЕС след Ирландия. Европейският парламент има неутрален имидж сред 42% от европейците (два процентни пункта по-ниско спрямо предишното проучване), а негативният имидж е спаднал със 7 пункта до 21%. За България резултатите са съответно 30% (–4 процентни пункта) и 12% (–9 процентни пункта).

Повече от половината анкетирани (55%) заявяват интереса си към Европейските избори през 2019 г., а 47% считат, че Парламентът трябва да играе по-голяма роля в бъдеще.

Защита от заплахи

Предишното проучване, проведено през март 2017 г., вече показа, че гражданите все повече осъзнават, че ЕС действа от тяхно име в области, които считат за важни. В допълнение на нарастващото признание за действията на ЕС в тези приоритетни сфери, интересът към ЕС остава висок и постоянно нараства в последните години достигайки до 57% през септември.

Европейските граждани очакват, че ЕС ще ги защитава от определени заплахи. Основните рискове, при които европейците желаят намесата на ЕС, са тероризъм (58%), безработица (43%), бедност и социално изключване (42%) и неконтролирана миграция (35%).

По-малко от една четвърт от хората посочват изменението на климата (23%), религиозния радикализъм (23%), организираната престъпност (22%), въоръжените конфликти (21%), политическия екстремизъм (20%), разпространението на инфекциозни заболявания (10%), кибератаките, социалния дъмпинг и заплахите за неприкосновеността на личните данни (9% всяка).

Основните приоритетни области, в които българите искат повече действия от страна на ЕС, отговарят на тези в Съюза: борбата с тероризма (61%), бедността и социалното изключване (40%) и неконтролирана миграция (38%). След тях идват проблемът с безработица (33%), религиозният радикализъм (26%), организираната престъпност (24%), въоръжените конфликти (23%), социалният дъмпинг (21%). Най-малко намеса от ЕС българите желаят при защитата от кибератаки (11%), разпространението на инфекциозни заболявания (10%), заплахите за неприкосновеността на личните данни (8% всяка).

Опазване на основни права

Европейските граждани очакват Съюзът да осигури защита на основните им права (44%), правото на свободно придвижване, работа и образование в ЕС (36%), на труд (34%), на адекватни пенсии (34%) и на стабилна икономика (33%). В частност, те очакват ЕС да защитава човешките права (56%), свободата на словото (34%) и равноправието между мъже и жени (32%).

Насърчаване на конкретни действия

Хората очакват ЕП да подкрепи действия срещу бедността и социалното изключване (41%), тероризма (също 41%) и безработицата сред младите хора (31%).

Бързи факти

Проучването „Парламетър“ 2017 е проведено между 23 септември и 2 октомври 2017 г. чрез преки стандартизирани интервюта сред 27 881 европейци на възраст от 15 години нагоре във всички 28 страни членки на ЕС.

Източник: Европейски парламент

 

Информационен форум за студенти

18 ОКТОМВРИ – ЕВРОПЕЙСКИ ДЕН ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА

18 октомври е Европейския ден за борба с трафика на хора. Обявен през 2007 г. по инициатива на тогавашния заместник-председател на Европейската комисия, г-н Франко Фратини, за десета поредна година всички европейски страни отбелязват този ден, който е важна част от дългосрочния ангажимент на Европейската комисия за превенция и борба с трафика на хора.

Отбелязването на Европейския ден за борба с трафика на хора цели повишаване чувствителността на обществото към този феномен, водещ до сериозно нарушаване на основни човешки права и свободи.

Сливен ще отбележи Европейския ден за борба с трафика на хора с Информационен форум за студенти, на 18 октомври 2017 г. от 16:00 ч. в Аулата на филиала на Медицински университет – Варна в град Сливен.

Събитието се организира от Местната комисия за борба с трафика на хора в партньорство с Европейски информационен център Europe DirectСливен и ще бъде открито от г-жа Пепа Чиликова – Заместник кмет и Председател на МКБТХ – Сливен.

Инициативата е насочена към стимулиране на младите хора да бъдат по-информирани относно актуалните форми и тенденции при престъплението „трафик на хора” – рисковете, методите на въвличане и начините за предпазване от съвременната форма на робство, както и към ангажиране на гражданското общество, властите, институциите в ограничаване на престъплението трафик на хора.

 

За повече информация

 

Владимир Друмев

Секретар на Местна комисия за борба с трафика на хора - гр. Сливен

Телефон: 044 611 336, Мобилен: 0885 53 26 71

e-mail:  Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. , web site: www.antitraffic.government.bg

Адрес: бул. "Цар Освободител" 1, Сливен 8800

 

 

Катя Иванова

Европа Директно – Сливен

Телефон 044 622 141; Мобилен 0882 73 01 88

e-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. ; web site: www.europe-direct.sliven-eu

Адрес: ул. Славянска № 3, ет. 4; Сливен 8800

 

Българо-румънски трансграничен форум „10 години членство в ЕС: бъдещи перспективи“

На 20 октомври в Русе дискусионен форум ще направи равносметка на членството на България и Румъния в Европейския съюз, ще съпостави техните постижения и ще очертае пътя напред. Организатори са Информационните бюра на Европейския парламент в България и Румъния, а събитието ще бъде излъчвано на живо тук.  

Участници в трансграничния форум ще бъдат евродепутатите Андрей Новаков (ЕНП, България), Георги Пирински (С&Д, България), Мария Грапини (С&Д, Румъния) и Виктор Бощинару (С&Д, Румъния). Експертите, които ще вземат участие в дискусионните панели, са Мими Корнажева, директор на Българо-румънския интеруниверситетски Европа център (БРИЕ) и преподавател в Русенския университет „Ангел Кънчев“ и Смилена Костова, съветник в политическия кабинет на Министъра за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018. Модератор ще бъде Мартина Ганчева, журналист.

Дискусията ще се проведе в два панела:

„10 години членство на България и Румъния в Европейския съюз – ползи, уроци и перспективи за бъдещето“. Основните теми, които ще бъдат засегнати са:

- въздействието от членството в ЕС върху България и Румъния: ползи и проблеми;

- промяната на обществените настроения;

ролята на медиите при оформяне на общественото мнение.

Вторият дискусионен панел ще се фокусира върху подготовката за председателството на Съвета. Основните теми, които ще бъдат засегнати са:

- предизвикателствата, пред които ще бъде изправен ЕС;

- председателството и влиянието му върху събития;

- подготовката на държавната администрация;

- политическите приоритети.

Допълнителна информация

Форумът ще се проведе в „Канев Център“ в Русе (Русенски университет „Ангел Кънчев“, ул. „Студентска“ № 8) от 11.00 до 13.45 на 20 октомври 2017 г., петък. По време на събитието ще бъде осигурен превод на български и румънски език. Регистрацията за участие се извършва до 12.00 часа на 17 октомври с попълването на онлайн формуляр на адрес: http://bit.ly/EuroParlRuseForum.

 .
 

Сградите в ЕС: с висока енергийна ефективност и по-икономични до 2050 г.

Индустриалната и енергийна комисия прие нови мерки, които да гарантират, че до 2050 г. всички сгради в ЕС ще бъдат с възможно най-висока енергийна ефективност.

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) прие в сряда правила за насочване на вниманието към енергийната ефективност и ефективността на разходите при саниране или ремонтиране на сгради. Тези правила актуализират Директивата за енергийните характеристики на сградите (EPBD) и е част от пакета „Чиста енергия за всички европейци“.

Стимулиране на санирането

Членовете на ЕП искат ясна стратегия, която да направи както публичните, така и частните сгради енергийно ефективни до 2050 г. Те предлагат въвеждането на референтни показатели за намаляване на енергийните разходи за 2030 и 2040 г., както и измерими показатели за напредък, за да се оцени как новите сгради допринасят към целите на ЕС за енергийна ефективност.

Национали данни за енергийната ефективност на сградите в ЕС 2000 – 2015

Електрически автомобили

Инфраструктура за електрически превозни средства (като станции за зареждане и отделни паркинг пространства за сгради с повече от 10 паркоместа) ще трябва да бъдат изграждани във всички нови сгради и в тези, които преминават през основен ремонт.

Мониторинг на енергийната ефективност

Членовете на ЕП одобриха използването на „индикатор за интелигентност“ като инструмент за измерване, който да помогне за намаляването на потреблението на енергия чрез адаптиране на сградата към нуждите на обитателите. Високите стандарти за здравето и качеството на въздуха в затворени помещения също ще се првърнат в приоритет.

Цитат

Бенд Бендсен (ЕНП, Дания), докладчик, заяви: „Ние постигнахме солидно мнозинство в Парламента за насърчаването на санирането с цел по-висока енергийна ефективност. От жизненоважно значение е държавите членки да поемат ясен ангажимент и да предприемат конкретни действия в дългосрочното си планиране. Това включва улесняване на достъпа до финансови инструменти, показвайки на инвеститорите, че повишаването на енергийната ефективност е приоритет и даване на възможност публичните органи да инвестират в добре функциониращи сгради.

Следващи стъпки

Очаква се неофициалните преговори с министрите от ЕС да започнат веднага след като в пленарната зала бъде одобрен мандат за преговори. Гласуването е насрочено за втората октомврийска сесия в Страсбург.

Бързи факти

–          Сградите консумират най-голяма част от използваната в Европа енергия, като поглъщат 40% от крайната енергия;

–          Около 75% от сградите са енергийно неефективни, а в зависимост от държавата членка само 0,4 – 1,2% от тях се ремонтират всяка година;

–          Строителната индустрия генерира около 9% от европейския БВП и дава работа на 18 милиона души.

*             *             *

Допълнителна информация:

–          Подобряване на енергийната ефективност на сградите (март 2017):

https://epthinktank.eu/improving-energy-performance-of-buildings-eu-legislation-in-progress/;

–          Енергийно представяне на сградите (Брифинг, 28-02-2017):

http://www.europarl.europa.eu/thinktank/en/document.html?reference=EPRS_BRI(2017)598588;

–          Енергийна ефективност на сградите (blogpost, юли 2016):

https://epthinktank.eu/2016/07/08/energy-efficiency-in-buildings/

 
Още статии...
Търси в сайта

mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter
mod_vvisit_counterДнес125
mod_vvisit_counterВчера618
mod_vvisit_counterТази седмица4415
mod_vvisit_counterМиналата седмица4855
mod_vvisit_counterТози месец12410
mod_vvisit_counterМиналият месец21537
mod_vvisit_counterОбщо532555

Your IP: 23.22.136.56
bestkinky.com hard-extreme.com