Всички новини
Начало Новини
Facebook Споделяне
Share on facebook

Евробазар за Деня на Европа в Сливен

 

Европейски информационен център „Европа Директно –Сливен” с подкрепата на Община Сливен, ще отбележи Деня на Европа с двудневен базар-изложение Евробазар – Сливен 2018, който  ще се проведе от 9 до 10 май 2018 г. около Фонтан «Кълбото».

Събитието се организира по повод: 9 май – Деня на Европа, Българското председателство на Съвета на ЕС и 2018 - Европейската година на културното наследство и ще премине под мотото «Европа за всеки».

В рамките на два дни сливенски организации и фирми ще представят свои продукти, услуги и проекти. За деца и ученици ще бъдат организирани арт-работилници за изработване на европейски символи и предмети от рециклирана хартия.

Откриването на базара ще бъде на 9 май от 10:30 ч., а на втория ден 10 май от 10:00 ч. кметът на Сливен Стефан Радев и ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Огнян Златев ще отправят приветствие по послучай Деня на Европа и ще наградят участниците в кампанията за съхраняване на българските традиции и обичаи, подкрепена от българския еврокомисар Мария Габриел.

 

За повече информация:

Европа Директно – Сливен

Тел. 0882 73 01 88

Е-мейл: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

 

Най-голямото в България 3D мапинг шоу за Деня на Европа 2018

 

София, 3 май 2018 г.

Най-голямото в България 3D мапинг шоу за Деня на Европа 2018

Представителството на Европейската комисия в България ще отбележи Деня на Европа – 9 май през 2018г. с множество събития и инициативи, които ще се проведат в София в няколко поредни дни. Всички те се организират съвместно с Информационното бюро на Европейския парламент в България, а партньори са Министерството за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 и Столична община.

 

9 май (сряда)

Граждански диалог "Бъдещето на младите в дигитална Европа"

От 11.30 до 13 часа в Aулата на Софийския университет комисар Мария Габриел, евродепутатът Искра Михайлова и министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова ще дискутират с граждани темата за младите хора и тяхното бъдеще в дигитална Европа.

За повече информация и задължителна регистрация:  https://www.facebook.com/events/224051995010262/

3D мапинг шоу за Деня на Европа 2018

От 21.30 часа на площад "Независимост" жителите и гостите на столицата ще могат да наблюдават светлинно и звуково 3D мапинг шоу, посветено на Европейската година на културното наследство 2018.

За повече информация: https://www.facebook.com/events/387839351696912/

Нощ на литературата 2018, София

От 18.00 до 22.00 часа на интересни места ще се чете европейска преводна литература. Събитието в София се организира съвместно с културните институти на страните членки на ЕС и е насочено към популяризиране на европейската култура и литература. Елате в клуб Каркасон на ул. Уилям Гладстон 30, за да чуете как Весела Бабинова чете романа "Остров Крах" на Ина Вълчанова, носител на Наградата на ЕС за литература.

За повече информация: https://www.facebook.com/events/589892728045544/

 

12 май (събота)

Фамилатлон 2018 - празник на семейството

След 10.00 часа на Голямата поляна в Южния парк в София ще се проведе десетия поред Фамилатлон – празник на семейството, спорта и здравословния начин на живот, в който малки и големи ще могат да участват в забавната игра "Малката Европа" и ще научат интересни факти за страните членки на Европейския съюз. Европейските институции се включват и с щандове с игри, и информационни материали, а на щанда на Европейската комисия ще бъде представена и най-новата кампания за младите - #EUandME.

За повече информация: https://www.facebook.com/events/2071109209834730/

 

13 май (неделя)

Run4EU - безплатна щафета за ученици

От 09.00 ч. в рамките на първия по рода си полумаратон в София ще се проведе и първото издание на "RUN4EU" – безплатно щафетно бягане за ученици и училищни отбори.Стартът и финалът са на площад "Александър Невски". Игри и атлетически предизвикателства за деца - от 10:00 ч. на площад "Александър Невски". Фокусът на инициативата e активният начин на живот сред младите, както и значението му за децата в училищна възраст в България.

За повече информация и регистрация: https://www.facebook.com/events/209976506403406/

 

Източник: Евопейската комисия

 

Мария Габриел представи първата за ЕС програма "Цифрова Европа"

 

София, 3 май 2018 г.

Мария Габриел представи първата за ЕС програма "Цифрова Европа"

Комисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел представи пред журналисти приоритетите на новата цифрова програма, която ЕС има за първи път в историята, в резултат на работата й в последните месеци. В новата многогодишна финансова рамка, представена вчера от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, са отделени 9 милиарда евро конкретно за тази напълно нова програма. Така средствата общо в цифровата област се увеличават два пъти за следващия програмен период.

"С тази нова програма Европа изпраща силен сигнал, че за нас цифровизацията е дългосрочен приоритет, в основата на който стоят интересите на гражданите и предприятията. С нея казваме, че искаме Европа да се върне като лидер на световната сцена. Искаме цифровата трансформация да е процес, който не изключва никого", заяви Мария Габриел.

Тя разясни подробно петте основни направления в програмата.

По отношение на киберсигурността акцент ще бъде опазването на критичната инфраструктура и центровете за компетентност в областта на киберсигурността, като е ключово да се засили доверието на хората.

Инвестициите в суперкомпютри е друг приоритет и Европа е решена да възвърне лидерството си, като от няколко месеца амбициите са подплатени финансово с 1 милиард евро. Целта е до 2023 година европейският суперкомпютър да стане факт, а България е регионален лидер по темата, заяви Мария Габриел.

Третият представен от нея приоритет на новата програма "Цифрова Европа" са инвестициите в изкуствен интелект. Тази свръхтехнология има потенциал да доведе до близо 30% добавена стойност в европейската икономика. 

Следващият акцент са цифровите умения за напреднали, които стоят високо в дневния ред на Мария Габриел. Европа изпитва недостиг на такива специалисти и трябва да направим всичко възможно да подкрепим цифровите умения на гражданите, тъй като и сега липсват около 350 000 добре подготвени специалисти в цифровата сфера.

Петата област на действие е инвестиране в цифровизацията на публичната администрация.

Извън новата програма "Цифрова Европа", българският еврокомисар допринесе с работата си за увеличение на средствата в допълнителни области от цифровия сектор. По механизма за свързване на Европа е заложено увеличение от 1 на 3 милиарда евро. "Това означава повече средства за цифрова инфраструктура, което ще спомогне за намаляване на съществуващите различия между градските и селските райони – 76% свързаност в градовете и под 40% в селските райони", посочи българският еврокомисар.

Средствата за програма МЕДИА се увеличават с 30%, за да достигнат до 1,2 милиарда евро. Това е постижение, още повече на фона на преговорите по директивата относно аудиовизуалните медийни услуги, които приключихме преди няколко дни с предварително политическо споразумение", отбеляза Мария Габриел.

Тя информира още, че това е най-големия бюджет за научни изследвания и иновации, в който всичко свързано с цифровата трансформация е силно представено. Увеличението в това направление е с над 2,5 млрд за цифровизацията.

"Ако трябва да направя обща сметка на бюджета, свързан с цифровизацията – от научните изследвания, през новата програма "Цифрова Европа" до програма МЕДИА, и заедно с увеличените средства за Европейската агенция за киберсигурност и Агенцията на европейските регулатори, стигаме до 96% увеличение на бюджета за цифровизация за програмния период 2012-2027. Това се случва за първи път и е много силен положителен сигнал. Сега разчитам на държавите членки и Европейския парламент в следващите седмици и месеци, когато бъдат публикувани отделните регламенти, тази амбиция да инвестираме повече средства да направим цифровата трансформация печеливша за икономиката и обществото, да получи много конкретни измерения", заключи българският еврокомисар Мария Габриел.

 

Българското Европредседателство – на попрището жизнено в средата

#eu2018bgСпециално за Европа Директно – Сливен: интервю с проф.д-р Ингрид Шикова

За Българското председателство на съвета на ЕС,вълнуващо обществото ни в последните месеци, поговорихме с проф. д-р Ингрид Шикова:

Проф.д-р Ингрид Шикова е ръководител на проекта „Жан Моне“ - Център за високи постижения”, един от основателите на специалност „Европеистика“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, ръководител на катедрата (2007-2011) и кръстник на випуските.

Експерт в областта на политиките на ЕС.

Цялата си професионална кариера проф. д-р Шикова посвещава на европейската интеграция.

Специализирала е в Колежа на Европа в Брюж/Белгия/, Университета в Лимерик /Ирландия/, Холандския икономически институт в Ротердам, Кралския институт за международни отношения в Лондон и др.

Била е директор на Центъра за европейски изследвания и на Информационния център на Европейския съюз, както и съветник в Представителството на Европейската комисия.

Член е на Екип Европа.

Носител на Почетен знак „Св. Климент Охридски“ със синя лента.

 

 

Измина по-голямата част от периода, през който България председателства Съвета на ЕС. Оценката към настоящия момент за подготовката на инфраструктура, логистика, администрацията е положителна, но успяхме ли да покажем, че България може да бъде активен участник във формирането на политики, да дава идеи?

През първите години на членството си в Европейския съюз България е по-скоро в групата на държавите-членки, които се задоволяват с това да бъдат в конформистка позиция на „приемащи политики“ , а не в активната позиция на „създатели на политики“. Ротационното председателство промени тази ситуация. Самочувствието, което придобиват експертите, участващи в председателството, повишенатаим квалификация, активните контакти с колегите от европейските институции и от другите държави-членки са предпоставка за тази промяна.

Още през първите месеци се вижда промяната в начина, по който се участва в интеграционния процес – с идеи, с предложения, с търсене на съгласие между страните, с подготовка на компромисни текстове.

Председателството е „зрелостният изпит“, който полагаме. След него ще излезем по-уверени в собствените си способности да бъдем активен участник във формирането на политики на европейско равнище. Справяме се добре и това ще даде положително отражение в бъдещото ни поведение като държава членка на Европейския съюз за провеждане на „интелигентни“интеграционни политики.

Какви бяха възможностите на България по време на Председателството и успя ли тя да ги реализира в пълна степен?

Ротационното председателство на Съвета позволява всяка държава-членка да постави свой отпечатък върху интеграционния живот на Европейския съюз, дава й възможност да повиши своята роля и влияние и, ако успее да направи това успешно, може да извлече от председателството по-дългосрочни резултати от гледна точка на изграждане на авторитет и влияние.

Правителствата приемат сложните предизвикателства на председателството с нагласата, че  ще получат своя шанс в бъдеще.

Всяка държава, която поема ротационното председателство, има възможност да избира модела, който ще следва в съответствие с амбициите, които иска да осъществи. Някои страни избират да бъдат повече администратори, отколкото лидери, други си поставят повече лидерски задачи.  Въпреки това, не е възможно да се осъществява само лидерско или само административно председателство – добрият баланс е ключът към успешното председателство. Прекалено големите, но неосъществими амбиции, както и обратно – липсата на политически цели, са еднакво неблагоприятни за резултатите от председателството.

Мисля, че България намери необходимия баланс през първите три месеца и осъществява едно „председателство по мярка“ – с добро администриране и реалистични амбиции.  За да се поздравим с успешно председателство в края на юни  е необходимо да продължим с печелившото съчетание на  разумни политически цели, ефективна координация и безупречно администриране.

 

Как се вписва българското председателство в тройката?

България попадна в интересна тройка. В тази тройка няма голяма държава. В тази тройка няма и държава с голям опит в председателствата – Естония и България председателстват за първи път, а Австрия ще председателства за трети път. В тази тройка няма страна „ментор“, която да се опитва да ръководи останалите. Всичко това е предпоставка за повече амбиции и желание за успех.

Общите приоритети на тройката Естония - България - Австрия са известни: работни места и конкурентоспособност; съюз, който оправомощава и защитава своите граждани; енергиен съюз; съюз на свобода, правосъдие и сигурност; ЕС като мощен фактор на световната сцена.  Те са достатъчно общи, за да може всяка страна от тройката да определи приоритетите на своето шестмесечно председателство.

Естония избра четири приоритета: отворена и новаторска европейска икономика; безопасна и сигурна Европа; цифрова Европа и свободният поток на данни; приобщаваща и устойчива Европа. Естонското председателство изпрати послание запредизвикателствата и възможностите, които съпътстват новите технологии.

България продължи естонския „дигитален“ приоритет и се вписа напълно в общите приоритети на тройката, като едновременно с това открои и своя специфичен приоритет – европейската перспектива на Западните Балкани.

Какво ще оставим на следващия председател – Австрия, след нашите 6 месеца? 

Всяко председателство има амбиции да приключи възможно най-много досиета, но винаги остават „горещи картофи“, които се прехвърлят на следващото председателство. Естония положи много усилия, особено в сферата на приоритетите на председателството си, но има въпроси, по които едно председателство не стига, за да бъдат разрешени и да бъде постигнато съгласие. Вероятно по някои от темите, по които работи българското председателство, ще бъде постигнат консенсус до края на председателството, други – ще прехвърлим на Австрия. В това няма нищо страшно - така тече животът или по-точно законодателният процес в Европейския съюз. Важното е да подхождаме с такт, внимание, дипломатичност и енергия към решаване на сложните и противоречиви въпроси.

Има и въпроси, които стоят дълго в дневния ред на Европейския съюз.  Например, по време на нашето председателство започнаха разговорите за следващия дългосрочен бюджет на ЕС след 2020г. Един председателски мандат от шест месеца не е достатъчен за постигане на съгласие, защото тези преговори са сложни и изискват повече време. Те ще продължат и по време на ротационните председателства на Австрия и Румъния. Ще има и други законодателни досиета, които ще предадем „в наследство“, но това ще стане напълно ясно към края на нашето председателство.

За Австрия също е важна стабилността в страните от Западните Балкани. Тя поставя във фокуса на своето председателство сигурността и борбата с нелегалната миграция, но ще продължи да работи и по приоритети като конкурентоспособността на ЕС, дигиталния пазар и европейската перспектива на Западните Балкани. След Австрия, ротационното председателство се поема от Румъния, при която също ще има  приемственост по този приоритет. Тази приемственост е много важна, за да се използва създадената динамика и да не се пропуска подходящия момент.

 

На 17 май в България идват ръководителите на целия ЕС, ръководителите на Западните Балкани. Какво да очакваме от тази среща?

Това, което се случва след Втората световна война в западната част на Европа е определяно от някои като „Европейското чудо”.  В основата на това „европейско чудо” – обединяването на страни, които довчера са воювали помежду си, е претворена  идеята за помирението след двете войни.  Нека не се заблуждаваме, това не означава изчезване на противоречията и конфликтите. Промяната е в средството за тяхното решаване – диалог вместо война. Бил е необходим голям кураж, за да се превъзмогнат чувствата и желанията за отмъщение у хората и да се води борба с всички предразсъдъци, настанили се през векове на европейски конфликти. Напомням тези известни факти, защото биха могли да послужат за разсъждения относно страните от Западните Балкани и тяхната европейска интеграция. Пред тях стои същата необходимост от помирение и изграждане на взаимно доверие и сътрудничество. И те имат нужда от същата смелост и разум, за да превъзмогнат противоречията, предразсъдъците и историческите наслоения в този сложен регион на Европа.

В този контекст, по-близките отношения на Европейския съюз със страните от Западните Балкани са от решаващо значение не само за тяхното собствено бъдеще, но и за бъдещето на Европа. За да могат тези страни да се радват на стабилност и развитие, за да продължат демократичните и икономическите реформи, вратата към Европейския съюз трябва да бъде отворена, а не открехната.  Кога ще влязат през отворената врата ще зависи от готовността на всяка страна за помирение, от извършването на необходимите реформи и от подготовката й да „понесе“  членството в Европейския съюз. Ясно е, обаче, че това не може да се случи незабавно или в съвсем близко бъдеще, но междувременно е възможно да бъдат направени стъпки, които макар и на пръв поглед да изглеждат незначителни в сравнение с гигантската задача за пълноправно членство, биха допринесли за нейното постигане.

В този смисъл срещата на върха има своята важна мисия – да събере около една маса лидерите на държавите от ЕС и от Западните Балкани. Провеждането на неформалния Европейски съвет през май в София може да бъде определено като най-голямото събитие на българското председателство.Диалогът е много необходим и софийската среща ще даде тласък на този диалог. Очакват се и конкретни стъпки за инфраструктурни проекти, за повишаване на свързаността. Дори самият факт, че тази среща се провежда след 15 години „мълчание“ – (предишна подобна среща е имало през 2003г.) е достатъчен, за да бъде оценено нейното значение.  Реализъм, прагматизъм и енергия – ето това се очаква от всички лидери в тази среща.  «Духът на София» може да стане част от едно бъдещо «Балканското чудо».

С какво ще се запомни българското председателство?

Западните Балкани са печатът на  първото българското ротационно председателство.Това е нашият специфичен приоритет. Специфичните приоритетиса тези, които дават облика на председателството, с които се запомня председателството и го отличават от останалите.  Не е задължително всяко председателство да включва в приоритетите си своя собствена инициатива, свой собствен проект, който да влезе в дневния ред на Европейския съюз, но всяко председателство поставя на преден план въпроси, на които би искало да бъде обърнато повече внимание на европейско равнище.

Важен фактор за успеха на председателството е да бъдат подбрани специфични приоритети в области, които са добре познати от страната и в които тя се чувства сигурна при осъществяване на председателството. Мисля, че в това отношение изборът на приоритета за европейската перспектива на Западните Балкани е изключително подходящ.  Това, което направи България, е да „събуди“ Европейския съюз за Балканите. Има още много работа до края на председателството, ще се случат още много неща, но отсега може  да се твърди, че именно с това ще се свързва първото българско председателство.  Сега целта е да се поддържа Европейския съюз „буден“, тъй като приобщаването на шестте държави  е сериозен и продължителен процес. Българското председателство ще се запомни като „председателство на надеждата за Западните Балкани“.

 
Още статии...
Търси в сайта

mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter
mod_vvisit_counterДнес238
mod_vvisit_counterВчера550
mod_vvisit_counterТази седмица3856
mod_vvisit_counterМиналата седмица4487
mod_vvisit_counterТози месец18715
mod_vvisit_counterМиналият месец30503
mod_vvisit_counterОбщо666816

Your IP: 54.80.189.255
bestkinky.com hard-extreme.com