Всички новини
Начало Новини
Facebook Споделяне
Share on facebook

Бюджетът на ЕС: ЕП прие договорения пакет за 2014 г.―2020 г.

С 474 гласа „за“, 193 „против“ и 42 въздържали се в сряда Европейският парламент прие резултата от преговорите със Съвета за дългосрочния бюджет на ЕС — Многогодишната финансова рамка за 2014―2020 година.

На 19 юни преговорите постигнаха резултати, които Парламентът обяви за недостатъчни, затова и разговорите продължиха и през миналата седмица в рамките на подготовката за Съвета. Накрая председателят Мартин Шулц, основният преговарящ от ЕС Ален Ламасур (ЕНП, Франция), мин.‑председателят на Ирландия Енда Кени, външният министър Иймън Гилмър и председателят на Комисията Жозе Мануел Барозу постигнаха съгласие, което получи одобрението на основните политически групи в Парламента и страните членки.

Извличане на най-доброто от всяко изхарчено евро

Парламентът постигна основните си приоритети, заложени в преговорния мандат. В тях се включват както почти пълна гъвкавост по отношение на прехвърлянето на плащания от година на година, така и високи нива на гъвкавост по отношение на бюджетните ангажименти, както по години, така и по разходни пера. Това ще позволи по-лесното финансиране на политики за младежка заетост и научната дейност, като програмата „Еразъм за всички“, както и подкрепа за малките и средните предприятия (МСП). Гъвкавостта е нужна, за да се гарантира, че всяко евро е използвано там, където е било най-нужно, особено като се има предвид, че годишните бюджети ще бъдат намалени.

Ревизия през 2016 година

Ключово постижение на Парламента беше добавянето на „клауза за ревизия“, която да даде на следващите Парламент и Комисия възможност да се произнесат по бюджета, с който в противен случай трябваше да се съобразяват до края на мандатите си, без всъщност да са имали отношение към приемането му.

Комисията ще представи преглед за функционирането на МФР, взимайки предвид икономическата ситуация. Ще бъде обърнато особено внимание на привеждането на срока на МФР (7 години) в съответствие с 5‑годишния политически цикъл на европейските институции. Прегледът ще бъде съпътстван от законодателно предложение за ревизия.

Затваряне на пропастта в плащанията от 2013 година

Съветът заяви, че ще изпълни ангажимента си за финансиране на изискуемите за 2013 г. задължения в размер на 11,3 млрд. евро. Министрите на икономиката и финансите на страните членки ще вземат официално решение за първия транш от 7,3 млрд. евро до 9 юли най-късно, а в началото на есента ще решат за втория. Това беше важен въпрос за Парламента, тъй като той иска да се увери, че бюджетът за 2014 година (първият за новата МФР) няма да бъде натоварен със стари неплатени сметки. ЕП няма да даде съгласието за регламента за МФР или за приемането на бюджета за 2014 г., докато новият изменен бюджет, покриващ остатъка по дефицита (определен от Комисията), не бъде приет от Съвета.

Още един милиард за най-нуждаещите се

В заключителните преговори беше постигнато споразумение да бъде увеличен Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица от 2,5 на 3,5 милиарда евро. Допълнителният един милион може да се използва от страните членки по тяхно желание за схемата за разпределение на храни.

Група на високо ниво за собствени ресурси

Група на високо ниво от членове на трите институции ще разглежда настоящата система за собствени ресурси, ръководена от принципите опростяване, прозрачност, равнопоставеност и демократична отчетност. Националните парламенти ще бъдат поканени на междуинституционална конференция през 2016 г., за да оценят резултата от работата, въз основа на който Комисията ще направи оценка на възможността за използване на собствени ресурси при следващия МФР.

Какво предстои?

Изходът от преговорите ще бъде оформен в регламент, придружен от междуинституционално споразумение, което трябва да получи одобрението на Парламента с мнозинство от половината плюс един гласа от целия си състав. Парламентът е готов да гласува регламента за МФР и споразумението в началото на есента, веднага щом нужните технически и законови условия за финализирането на необходимите текстове са изпълнени, за да може да отразят споразумението.

 Източник: Европейски парламент

03.07.2013

 

Емили О'Райли избрана за европейски омбудсман

Страсбург, 3 юли 2013 г.                                                                                                                          

Емили О'Райли от Ирландия беше избрана за Европейски омбудсман в сряда. Тя беше подкрепена от 359 депутата срещу 276 за втория кандидат и 63 „въздържал се“ на тайно пленарно гласуване. Европейският омбудсман разглежда граждански жалби за лоша работа на институциите на ЕС.

 

Госпожа О'Райли е първата жена европейски омбудсман.

Четирима кандидати участваха във второто гласуване, след оттеглянето на Маркус Йегер и Алекс Бренинкмайер (от Германия и Холандия). На третото гласуване депутатите трябваше да избират между Риа Омен-Руйтен (Нидерландия) и Емили О'Райли (Ирландия) — кандидатите с най-много гласове от второто гласуване. Другите двама кандидати бяха Дагмар Рот-Берент (Германия) и Франческо Сперони (Италия).

От 18 юни досега всичките шестима кандидати отговаряха на въпроси относно своята независимост, популярност и липса на конфликт на интереси в серия от публични изслушвания, организирани от Комисията по петиции.

В правилата за избор се подчертава, че кандидатът трябва да предложи гаранции за независимостта си. Омбудсманът обикновено се избира от Парламента с тайно гласуване в началото на всеки парламентарен мандат. Госпожа О'Райли беше избрана след оттеглянето на Никифорос Диамандурос.

Ролята на омбудсмана (позиция, създадена през 1995 г.) е да разследва случаи на некоректна работа на институциите на ЕС, включително липса на прозрачност и отказ за достъп до информация или документи.

Повече информация за Омбудсмана: http://www.europarl.europa.eu/news/bg/headlines/content/20130527FCS10566/2/html/%D0%9A%D0%BE%D0%B9-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D1%83%D0%B4%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD

 

 

 

281,4 млн. евро инвестира Европейската комисия в областта на околната среда и климата

Европейската комисия одобри финансирането за 248 нови проекта по програма LIFE+, която е фондът на Европейския съюз за околната среда. Проектите обхващат дейности в областта на опазването на природата, изменението на климата, политиката в областта на околната среда и информацията и комуникацията по екологични въпроси във всички страни от Съюза.Общите инвестиции са на стойност 556,4 млн. евро, от които 281,4 млн. евро ще бъдат предоставени от ЕС.

Европейският комисар по въпросите на околната среда Янез Поточник заяви:„По програма LIFE+ продължава да се предоставя жизненоважно финансиране за новаторски проекти.Чрез тези нови проекти ще се допринесе значително за опазването, съхраняването и увеличаването на природния капитал на Европа. Те ще са в подкрепа на целта за превръщане на ЕС в ресурсно ефективна, по-екологична и по-конкурентоспособна нисковъглеродна икономика.“

Комисарят по действията в областта на климата Кони Хедегор заяви:„Радвам се да видя и тази година, че с все по-голям дял от проектите по програма LIFEсе подпомагат действията в областта на климата.Искаме да подобрим това още повече – в новата програма LIFE за периода 2014 – 2020 г. са предвидени над 850 млн. евро за подобни действия. Така средствата, изразходвани за действия в областта на климата, ще се увеличат приблизително 3 пъти.

Комисията получи 1159 предложения в отговор на последната покана с краен срок през септември 2012 г.

Чрез проектите по LIFE+ Природа и биологично разнообразие се подобрява природозащитният статус на видове и местообитания, застрашени от изчезване.От 258 получени предложения Комисията избра за финансиране 92 проекта на партньорства между природозащитни организации, държавни органи и други организации. Проектите ще се ръководят от получателите на средства в 24 държави членки и общите инвестиции в тях са на стойност 247,4 млн. евро, от които ЕС ще предостави около 139,3 млн. евро.Повечето от тях (82) са по категория „Природа“ и с тях се подпомага прилагането на директивите за птиците и/или местообитанията и на мрежата Натура 2000. Останалите 10 са пилотни схеми по по-общи въпроси на биологичното разнообразие (проекти по категория „Биологично разнообразие“ на LIFE+).


Проектите по LIFE+ Политика и управление в областта на околната среда са пилотни проекти, подпомагащи разработването на новаторски идеи, технологии, методи и инструменти, свързани с политиките.От 743-те получени предложения Комисията избра за финансиране 146 проекта на широк кръг организации от публичния и частния сектор. Избраните проекти ще се ръководят от получателите на средства в 18 държави членки и общите инвестиции в тях са на стойност 298,5 млн. евро, от които ЕС ще предостави около 136,8 млн. евро.

По този компонент на програмата Комисията ще предостави над 34,6 млн. евро за 29 проекта, които са пряко насочени към борбата с изменението на климата.Техният общ бюджет е 81,1 млн. евро. Освен това много други проекти, които са посветени на други аспекти, също ще окажат непряко въздействие върху емисиите на парникови газове.

Сред останалите важни области са водите, отпадъците и природните ресурси, химическите вещества, градската среда, почвите и качеството на въздуха.

Чрез проектите по LIFE+ Информация и комуникации се разпространява информация и се популяризират въпроси, свързани с околната среда.От 158-те получени предложения Комисията избра 10 проекта на  широк кръг природозащитни организации от публичния и частния сектор и/или екологични организации. Проектите ще се реализират в девет държави членки и са на обща стойност от 10,5 млн. евро, от които ЕС ще предостави около 5,2 млн. евро.

Четири от проектите са свързани с повишаване на осведомеността по въпроси, свързани с природата и биоразнообразието, а шест проекта са насочени към други екологични въпроси като изменение на климата, ресурсна ефективност и предотвратяване на крайбрежното замърсяване.

Контекст

На 27 юни 2013 г. в Брюксел бе постигнато неофициално споразумение относно следващия период на финансиране за програма LIFE (2014 – 2020 г.). Сред промените са специален раздел, посветен на смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, и нова категория за финансиране на „интегрирани проекти“. Това би трябвало да подпомогне прилагането на законодателството в областта на околната среда и да направи възможно реализирането на проекти с по-големи мащаби чрез мобилизиране на допълнително финансиране от европейски, национални и частни източници. Необходимо е официално одобрение от Парламента и Съвета, за да се превърне споразумението в закон.

LIFE+ е европейският финансов инструмент за околната среда с общ бюджет от 2,14 млрд. евро за периода 2007 – 2013 г. Всяка година Комисията публикува по една покана за представяне на предложения за проекти по LIFE+.

Допълнителна информация

Вижте приложението с обобщена информация за всички нови проекти, финансирани по LIFE+, групирани по държави:MEMO/13/638(+ приложение с преведена информация за проектите във вашата страна)

За информация за LIFE+ вижте:

http://ec.europa.eu/life

Можете да се свържете и със съответните национални органи:

http://ec.europa.eu/environment/life/contact/nationalcontact/index.htm

 

Източник: Европейска комисия

03.07.2013 г.

 

Хърватия влезе в ЕС

Вчера, 1 юли 2013 г., Хърватия стана 28-ата държава - член на Европейския съюз, 22 години след обявяването на независимостта от бивша Югославия.

Хиляди хървати се събраха да отпразнуват събитието в Загреб и в цялата страна. Чуждестранните лидери се забавляваха с концерт до полунощ, когато фойерверки и изпълнение на "Ода на радостта" на Бетовен отбелязаха влизането на Хърватия в блока. "Ваше бе желанието да се присъедините към ЕС и вашата усърдна работа направи това възможно", заяви председателят на Еврокомисията Жозе Барозу пред празнуващите в Загреб, като ги приветства на английски и хърватски.

Хърватия е 28-та държава членка на ЕС и първата държава от Западните Балкани, която се присъединява към Съюза.

Присъединяването ѝ на 1 юли 2013 година е резултат от продължил десетилетие процес на преговори. След официалното си заявление за членство в ЕС през 2003 година Хърватия положи значителни усилия и изпълни всички критерии за присъединяване, необходими, за да постигне съответствие със законодателството и стандартите на ЕС. Постигнат бе видим напредък в области като правовата държава, борбата срещу корупцията, правата на човека и защитата на малцинствата.

Какъв бе пътят на Хърватия към членство в ЕС ?

  • 29 октомври 2001 година: Хърватия подписва споразумението за стабилизиране и асоцииране.
  • 21 февруари 2003 година: Хърватия подава заявление за членство в ЕС;
  • 17 - 18 юни 2004 година: Европейският съвет потвърждава статута на Хърватия като страна кандидат;
  • 3 октомври 2005 година: Съветът решава да започне преговори за присъединяване с Хърватия;
  • 30 юни 2011 година: Всички 35 преговорни глави са успешно затворени;
  • 5 декември 2011 година: Съветът приема решението си за приемане на Хърватия в ЕС;
  • 9 декември 2011 година: Хърватия и ЕС подписват Договора за присъединяване;
  • 22 януари 2012 година: Референдум в Хърватия за присъединяването към ЕС. 2/3 от гласовете са „за“;
  • 26 март 2013 година: Комисията публикува последния си мониторингов доклад относно подготовката на Хърватия за присъединяване;
  • юни 2013 година: Завършване на процеса на ратификация — Договорът за присъединяване на Хърватия е ратифициран от всички държави — членки на ЕС;
  • 1 юли 2013 година: Хърватия се присъединява към ЕС;

Хърватия в ЕС: отражение върху работата на институциите. 

Европейска комисия: назначаване на нов комисар. Г-н Невен Мимица бе определен от Хърватия за кандидат-комисар на 25 април 2013 година. Председателят Барозу заяви намерението си да възложи на г-н Мимица ресора за защита на потребителите. След необходимата консултация с Европейския парламент, проведена в началото на юни, сега предстои Съветът да назначи новия комисар, по общо съгласие с председателя на Комисията, така че той да може да встъпи в длъжност на 1 юли 2013 година. Г-н Невен Мимица в момента заема поста на заместник министър-председател, отговарящ за вътрешните и външните работи и европейските въпроси на Хърватия. Той се занимава от дълги години с европейска интеграция и има богат опит като министър и дипломатически съветник.

Места в Европейския парламент. Хърватия ще разполага с 12 места в Европейския парламент. Първите избори за членове на Европейския парламент се състояха в Хърватия на 14 април. В съответствие с Лисабонския договор след присъединяването на Хърватия броят на депутатите в Европейския парламент трябва да се намали от 766 на 751, като това ще се приложи при изборите през 2014 г.

Хърватия в Съвета: система на гласуване. От 1 юли 2013 година за приемането на законодателен акт с квалифицирано мнозинство се изискват най-малко 260 гласа от общо 352, от не по-малко от 15 държави членки. Хърватия разполага със 7 гласа (колкото Дания, Ирландия, Литва, Словакия и Финландия).

Официални езици в ЕС.В деня на присъединяването хърватският става 24-ият официален език на Европейския съюз, правно и политически равностоен на всички останали официални езици на ЕС. Всички законодателни актове на ЕС вече се изготвят на хърватски.

02.07.2013

 
Още статии...
Търси в сайта

mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter
mod_vvisit_counterДнес58
mod_vvisit_counterВчера690
mod_vvisit_counterТази седмица1594
mod_vvisit_counterМиналата седмица5525
mod_vvisit_counterТози месец19917
mod_vvisit_counterМиналият месец15933
mod_vvisit_counterОбщо410165

Your IP: 54.92.133.186
bestkinky.com hard-extreme.com