Всички новини
Начало Новини
Facebook Споделяне
Share on facebook

Интересът на българските медии към теми, свързани с Европейския парламент се е повишил с 20% през 2013 г.

Медийният доклад „Европейският парламент в българските медии през 2013 г.“ , изработен от фондация „Медийна демокрация “ по поръчка на Информационното бюро на Европейския парламент, беше представен в четвъртък (30 януари) в конферентната зала на Дома на Европа в София на „Г.С. Раковски“ 124. Според него интересът на българските медии към теми, свързани с Европейския парламент и неговите представители, значително се повишава. Като цяло, през изминалата година медиите отделят по-голямо внимание на евродепутатите, отколкото на Европейския парламент като институция и среда за формиране на европейски политики, въпреки че през втората половина на годината двете тенденции почти се изравняват.

През 2013 г. интересът на българските медии към теми, свързани с Европейския парламент и неговите представители, се е повишил с 20% в сравнение с предходната 2012 г., като най-силно изразен е интересът през второто и четвъртото тримесечие на 2013 г.. Също така, информационният масив съдържа концентрирано присъствие на българските политици, които не са членове на ЕП, но влизат в диалог с представители на институцията.

Структурата на медийното отразяване е силно централизирана, като медиите, базирани в София, са с по-голяма тежест за информираността на гражданите за работата на ЕП. Същевременно, интересът от страна на регионалните медии рязко се засилва тогава, когато се организират събития на местно ниво или когато депутатите, избрани от съответните региони, поддържат добри връзки с локалните медии. Неутралният тон и тематичното разнообразие при представянето на европолитиката са валидни за ограничен кръг от по-качествени медии. Липсва еднозначност на отношението към ЕП: понякога „Европа“ означава подкрепа, а друг път ограничения и заплахи.

Като цяло, медийното съдържание през 2013 г. е силно доминирано от новини за вътрешнополитическата ситуация в страната, като подобни теми предизвикват напрегнати дебати с активното участие на евродепутати. Няколко пъти през годината вътрешнополитически проблеми стават обект на дискусия в рамките на ЕП. „Изкривяването“ на европроблематиката по посока на вътрешнополитическите теми не е равномерно през 2013 г. Процесите на национално ниво в много по-голяма степен са обект на медийно внимание през първата половина на годината, отколкото през втората, когато централно място в дневния ред на медиите започва за заема темата за предстоящите избори за Европейски парламент.

През 2013 г. тонът и посланията, с които медиите обръщат темата за предстоящите избори за Европейски парламент, създават очаквания за една специална предизборна кампания. Медийната картина очертава три нива на значимост на евровота. Първо, във вътрешнополитически план изборите за ЕП ще дадат ясен знак за електоралните нагласи в страната, което от своя страна би могло да потвърди или да преобърне статуквото. Второ, новоизбраният Европесйки парламент ще утвърди избора на следващия председател на Европейската комисия, което удвоява тежестта на вота като предпоставка за бъдещите конфигурации в Европейския съюз. И трето, на общоевропейско ниво изборите се очертават като решителна и съдбовна за ЕС битка между еврооптимизма и евроскептицизма – така поне вещаят по-ефектните медийни прогнози.

Източник: Информационно бюро на Европейския парламент в България 

http://www.europarl.bg/view/bg/index.html

31.01.2014 г.

 

Не вярвайте на приказките за приказките! Еврокомисията насърчава четенето на детски книжки.

Цяла седмица в медийното пространство се шири слух, че Европейската комисия планира да забрани определени детски книги заради сексистките им послания. Това не е вярно. Единственият публикуван по темата доклад е от Комитета по правата на жените към Европейския парламент, документ, публикуван преди повече от година. Докладът е по собствена инициатива и няма законодателна стойност. На стр. 9 от този доклад пише, че "Свързаните спола стереотипи в началното и средното училище въздействат върху възприятието на малките деца и подрастващите за начините на поведение на мъжете и жените. Поради това следва да бъдат въведени специални образователни програми и учебни материали, в които мъжете и жените вече да не се използват като примери в техните „традиционни роли“. Както виждате, нищо притеснително.

Пълният текст на доклада може да прочетете тук: 

http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-%2F%2FEP%2F%2FNONSGML%2BCOMPARL%2BPE-491.091%2B01%2BDOC%2BPDF%2BV0%2F%2FBG

Източник: Европейска комисия

31.01.2014 г.

 

Европейската комисия предприема действия за защита на избирателните права на гражданите на ЕС в чужбина

На 29 януари Европейската комисия публикува насоки за държавите-членки на ЕС, в които съществуват норми, предвиждащи загуба на избирателните права на граждани в националните избори само поради факта, че са упражнили правото си на свободно движение в ЕС. Пет държави членки (Дания, Ирландия, Кипър, Малта и Обединеното кралство) понастоящем прилагат режими с такива последици. Макар че съгласно съществуващите договори на ЕС държавите членки са компетентни да определят кой може да се възползва от правото си да гласува в националните избори, такива практики на лишаване от избирателно право могат да се отразят отрицателно на правото на свободно движение в ЕС. Тези практики са също в противоречие с основополагащия принцип на гражданството на Съюза, целящ на гражданите да се предоставят допълнителни права, а не да им се отнемат.

Правото на гласуване е едно от основните политически права на гражданите. То е част от същността на демокрацията. Практиката на лишаване на граждани от избирателно право, след като са се преместили в друга страна от ЕС, е равносилна на санкционирането им за това, че са упражнили правото си на свободно движение. Подобни практики рискуват да ги превърнат във втора класа граждани“, заяви заместник-председателят Вивиан Рединг, комисар на ЕС по въпросите на правосъдието. „В писма, петиции и диалози гражданите дадоха ясен израз на значението на този въпрос за тях. Ето защо в доклада за гражданството на ЕС за 2013 г. Комисията пое ангажимент за решаване на проблема. Днес осъществяваме необходимото от наша страна в тази насока. Призоваваме държавите членки да проявят повече гъвкавост и издаваме съответни насоки за петте въпросни държави, които да направят възможно повторното включване на гражданите в избирателните списъци на родната им страна. Надявам се държавите членки да бъдат готови да откликнат на тези напълно реални тревоги, тъй като лишаването от избирателно право е много съществен проблем за засегнатите“.

Понастоящем в пет държави от ЕС са налице национални разпоредби, които предвиждат загуба на правото на гласуване в националните избори вследствие на периоди на пребиваване в чужбина (Дания, Ирландия, Кипър, Малта и Обединеното кралство). Правилата се различават значително, като кипърските граждани губят това право, ако не са пребивавали в Кипър шест месеца преди провеждането на избори, докато британските граждани трябва да имат изборна регистрация на адрес в Обединеното кралство през последните 15 години (вж. обзора в приложението). Съществуват други държави членки, които позволяват на своите граждани на Съюза да запазят правото си на гласуване при определени условия. Австрия например изисква от своите граждани, живеещи в чужбина, периодично да подновяват своята регистрация в избирателните списъци, а Германия изисква гражданите да бъдат запознати с националните политики и да бъдат засегнати от тях или да са пребивавали в Германия поне 3 месеца през последните 25 години.

Основният аргумент в подкрепа на разпоредбите за лишаване от избирателно право – че гражданите, живеещи в чужбина, вече нямат достатъчно връзки със своята родна страна – изглежда неактуален в днешния взаимосвързан свят.

Новите насоки, издадени от Комисията, целят решаването на проблема по съответен начин, като държавите членки се приканват:

  • да предоставят възможност на гражданите си, които се възползват от правото си на свободно движение в ЕС, да запазят правото си да гласуват, ако докажат наличието на продължаващ интерес към политическия живот в собствената си държава, включително чрез подаване на молба да останат вписани в избирателните списъци;
  • когато позволяват на гражданите си, пребиваващи в друга държава членка, да подават молба да запазят избирателното си право, да гарантират, че това може да бъде направено по електронен път;
  • да уведомяват гражданите по подходящ начин и своевременно за условията и стъпките, които трябва да предприемат на практика, за да запазят правото си да гласуват на национални избори.

Примери

Датска двойка се премества в Полша с цел да работи там, а дъщеря им остава в Дания, за да завърши образованието си. Двамата често пътуват до Копенхаген, за да посещават роднини и приятели, и следят отблизо политическите и социалните процеси в Дания, където възнамеряват да се върнат в бъдеще. Те обаче не могат да гласуват в националните избори, тъй като датските граждани, които напускат страната, могат да продължат да фигурират в избирателните списъци само ако възнамеряват да се завърнат в рамките на две години.

След пенсионирането си британец се премества във Франция, но поддържа тесен контакт с приятелите и семейството в Обединеното кралство. Той все още притежава апартамент в Обединеното кралство и следи политическото развитие чрез актуално-публицистични предавания по британското радио и телевизия, които са широко достъпни в други страни от ЕС. Въпреки това, 15 години след като се е пенсионирал, той повече не може да гласува в британските национални избори.

Контекст

Гражданството на ЕС дава право на гражданите на ЕС да избират и да бъдат избирани в местни и европейски избори в държавата от ЕС, в която пребивават, при същите условия, както и гражданите на тази държава. Въпреки това, тези права не обхващат националните избори и – в 13-те държави членки, където регионите имат законодателни пълномощия – регионалните избори.

В Доклада за гражданството на ЕС за 2010 г. Комисията определи въпроса за „лишаването от избирателно право“ като проблем за гражданите на ЕС, които се възползват от правото си на свободно движение, и даде началото на дискусия относно възможните решения.

На 19 февруари 2013 г. Европейският парламент и Комисията проведоха съвместно изслушване относно гражданството на ЕС. Участниците, сред които имаше засегнати граждани, представители на гражданското общество, членове на Европейския парламент и експерти, подчертаха необходимостта от преразглеждане на действащите политики, с които гражданите се лишават от избирателно право — както и на аргументите в тяхна подкрепа — като се вземат предвид съвременните тенденции за по-всеобхватно демократично участие в рамките на ЕС.

Освен това в неотдавнашно проучване на Евробарометър относно избирателните права две трети от европейците не приемат за основателна загубата на правото си на гласуване в националните избори само защото пребивават в друга страна от ЕС.

В доклада за гражданството на ЕС от 2013 г. са изложени 12 конкретни начина да се помогне на европейците да се възползват по-добре от правата си в ЕС – като се започне от търсенето на работа в друга страна от Съюза и се стигне до гарантирането на по-активно участие в неговия демократичен живот. В доклада Комисията се ангажира да работи по конструктивен начин, за да се даде възможност на гражданите на ЕС да запазят правото си да гласуват в националните избори в своята държава по произход.

Положението в държавите членки

ДЪРЖАВА

Предполагаем брой граждани, живеещи в друга страна от ЕС

Лишаване от избирателно право

При определени условия

Дания

Няма налична информация 

2 години

Датските граждани могат да продължат да фигурират в избирателните списъци само ако официално заявят своето намерение да се завърнат в Дания в рамките на две години.

Ирландия

 Няма налична информация 

18 месеца

Ирландските граждани могат да продължат да фигурират в избирателните списъци само ако официално заявят своето намерение да се завърнат в рамките на 18 месеца.

Обединено кралство

1 000 000

15 години

Гражданите на Обединеното кралство се лишават от избирателно право, ако нямат изборна регистрация на адрес в Обединеното кралство през последните 15 години.

Малта

Няма налична информация  

18 месеца

Малтийските граждани се лишават от избирателно право, ако не са пребивавали в Малта в продължение на най-малко шест месеца през 18-те месеца, предхождащи непосредствено националните избори.

Кипър

Няма налична информация  

6 месеца

Кипърските граждани се лишават от избирателно право, ако не са пребивавали в Кипър през шестте месеца, предхождащи непосредствено националните избори.

 

 

Източник: Европейска комисия

31.01.2014

 

Структурна реформа на банковия сектор в ЕС

Днес (29 януари 2014 г.) Европейската комисия предложи нови правила, които имат за цел да попречат на най-големите и най-комплексните банки да осъществяват рисковата дейност търгуване с финансови инструменти за собствена сметка. С новите правила освен това на надзорните органи се предоставя правомощието да изискват от такива банки да обособят някои потенциално рискови операции по търгуване с финансови инструменти от приемането на депозити, ако извършването на такива операции застрашава финансовата стабилност. Успоредно с това предложение Комисията прие съпътстващи мерки, насочени към повишена прозрачност на някои трансакции в небанковия сектор. Тези мерки допълват вече предприетите широкообхватни реформи за укрепване на финансовия сектор в ЕС.

При изготвянето на предложенията си Комисията отчете ценните заключения, съдържащи се в доклада на групата на високо равнище, председателствана от управителя на финландската централна банка Ерки Ликанен (IP/12/1048), и се съобрази с действащите разпоредби в някои държави членки, с идеите на водещите икономисти от цял свят (например принципите на Съвета за финансова стабилност) и с наблюдаващите се тенденции в някои юрисдикции.

Комисарят по въпросите на вътрешния пазар и услугите Мишел Барние заяви: „С днешните предложения се добавят последните елементи от законодателната уредба на европейската банкова система. Те са посветени на малък брой крупни банки, чиито мащаби и комплексност са такива, че евентуален фалит би застрашил цялата финансова система. От друга страна, както предотвратяването на такъв фалит, така и преодоляването на последиците от него е твърде скъпо и сложно. Предложените мерки ще укрепят допълнително финансовата стабилност и ще гарантират, че грешките на банките няма да се плащат от джоба на данъкоплатеца. Днешните предложения представляват обща уредба на равнище ЕС, благодарение на която различните подходи в отделните държави членки не дават повод за разногласия в банковия съюз и не подкопават функционирането на единния пазар. Те са грижливо балансирани, така че да се осигури деликатното равновесие между финансовата стабилност и създаването на подходящи условия за кредитиране на реалната икономика, което е от особена важност за конкурентоспособността и растежа.“

Финансовата криза постави в Европейския съюз и неговите държави членки началото на основно преосмисляне на регламентирането на финансовия сектор и неговия надзор. Започнатите от ЕС реформи имат за цел да се ограничи въздействието на евентуални банкови фалити и да се създаде по-надеждна, по-стабилна, по-прозрачна и по-отговорна финансова система, която работи за благото на икономиката и на обществото като цяло. С оглед на повишаването на устойчивостта на банките и намаляването на въздействието на евентуални банкови фалити бяха приети нови разпоредби относно капиталовите изисквания към банките (MEMO/13/690) и възстановяването и оздравяването на банките (MEMO/13/1140). Беше създаден банковият съюз. При все това, някои банки в ЕС все още са прекалено големи както за да бъдат оставени да фалират, така и за да бъдат спасени, а са и твърде комплексни, за да бъдат преобразувани. Ето защо с оглед ограничаване на рисковете, свързани с търгуването с финансови инструменти за собствена сметка, са необходими допълнителни мерки и по-специално — то да се обособи структурно от функцията на банките по приемане на депозити. Днешните предложения имат за цел да се укрепи устойчивостта на банковия сектор в ЕС, като същевременно се гарантира, че банките продължават да финансират икономическата дейност и растежа.

Предложението за структурна реформа на банките в ЕС ще се отнася само до най-големите и най-комплексните банки, които търгуват в значителен мащаб с финансови инструменти. Неговото съдържание се изразява в следното:

1. Забрана на търгуването за собствена сметка с финансови инструменти и със стоки, т.е. търгуването за собствена сметка единствено с цел печалба за банката. Тази дейност е свързана с много рискове, без да принася осезаеми ползи за клиентите на банките или за икономиката като цяло.

2. Предоставяне на надзорните органи на правомощието, а в някои случаи — и на задължението да изискват обособяване на друго високорисково търгуване с финансови инструменти (напр. операции, свързани с поддържане на пазара, комплексни деривати и секюритизация) в отделни правни субекти в рамките на групата (т.нар. субсидиаризация). Целта е да се избегне рискът банките да заобикалят забраната на някои видове търгуване чрез скрито търгуване за собствена сметка, което би могло да придобие големи размери или спекулативен характер и евентуално да постави под заплаха както цялата банка, така и финансовата система в по-широк смисъл. Банките ще имат възможност да не обособяват тези дейности, ако могат да докажат по удовлетворителен за надзорния орган начин, че генерираните рискове се ограничават чрез други средства.

3. Установяване на правила относно икономическите, юридическите, управленческите и оперативните връзки между обособения субект, занимаващ се с търгуване за собствена сметка, и останалите подразделения на банковата група.

За да се предотвратят евентуални опити от страна на банките да заобикалят тези правила, като пренасят части от своята дейност в по-слабо регламентирания небанков сектор, мерките за структурно обособяване трябва да се придружават от разпоредби за повишаване на прозрачността на небанковия сектор. Придружаващото предложение относно прозрачността следователно ще предостави набор от мерки за задълбочаване на познанията на законодателните органи и на инвеститорите във връзка със трансакциите по финансиране с ценни книжа. По време на финансовата криза този вид трансакции се превърна в източник на процикличност и на бързо разпространяващи се проблеми. За да се предотврати рискът за финансовата система, който е вътрешно присъщ на тяхното използване, е необходимо да се подобри наблюдението.

Контекст

Във връзка както с подетите инициативи на национално равнище, така и с все по-интензивните дискусии в световен мащаб, през ноември 2011 г. комисарят Барние обяви създаването на експертна група на високо равнище под председателството на управителя на финландската централна банка Ерки Ликанен. Тя имаше за задача да прецени необходимостта от структурна реформа на банковия сектор в ЕС. През октомври 2012 г. групата представи доклад, в който препоръча в банките, при които търгуването с финансови инструменти надхвърля определен праг, някои високорискови операции, свързани с тази дейност, задължително да се обособяват (IP/12/1048).

Що се отнася до небанковия сектор, през 2013 г. Съветът за финансова стабилност излезе с редица препоръки за неговото регламентиране. Те получиха подкрепа на срещата на върха на Г-20, проведена през септември 2013 г. в Санкт Петербург.

Вж. също MEMO/14/63 и MEMO/14/64

За допълнителна информация:

http://ec.europa.eu/internal_market/bank/structural-reform/index_en.htm

 

Източник: Европейска комисия

29.01.2014 г.

 
Още статии...
Търси в сайта

mod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_countermod_vvisit_counter
mod_vvisit_counterДнес95
mod_vvisit_counterВчера618
mod_vvisit_counterТази седмица4385
mod_vvisit_counterМиналата седмица4855
mod_vvisit_counterТози месец12380
mod_vvisit_counterМиналият месец21537
mod_vvisit_counterОбщо532525

Your IP: 23.22.136.56
bestkinky.com hard-extreme.com